от Евгения Буда

Искам да благодаря на всички, които финансово подкрепиха Люси Баровска с малки или големи суми. Зная, че всеки го направи според възможностите си и от цялото си сърце! Досега сме събрали 740 лв, които ще внесем по сметка на разположение на Люси. Тя сега в момента дължи 500 евро за молбите за обжалване, които бяха отхвърлени. Това са Държавни такси.

Всички знаете, че делото е вече назначено за 11 януари 2006 г. Реалното положение на Ники обаче хич не е цветущо. Постоянно провеждаме консултации с хора, които са запознати с гръцкото законодателство и традициите му. Отвсякъде чуваме едно и също: Тези дела не траят повече от 30 мин. и често не бива давана думата дори на адвоката на подсъдимия. А това, че Ники е българин, допълнително стимулира съдиите да бъдат строго-студени и да спят спокойно. Минималният срок, който ще му бъде присъден в рамките на тези 30 мин е 8-10 години…

Приятели, това са факти. Ние не можем да им се противопоставим в толкова силна степен, че да ги променим. И на главите си да застанем, светът ще продължава да се върти по неговите си закони. Но всеки закон си има вратички, всяка пътека криволичи…Вариантите са следните:
1. Ако останем със същия адвокат, който обаче е млад и няма контакти в Солун, явяването му пред съда ще струва 1500 евро. И после ще последва дълъг процес на обжалване, надежди и мъка…
2. Можем да се обърнем към адвокат, специализиран в подобни дела с наши сънародници и освобождаващ доживотно осъдени за трафик на наркотици, например. В края на краищата, С КАКВО Баровски е по-лош от тях! С КАКВО не е повече заслужил свободата си и правото на нормален живот! С ТОВА, че не може да си позволи такъв адвокат. Разходите са примерно следните: самото явяване на делото варира между 2000-5000 евро, допълнително ще иска пари за самото запознаване с делото и пари, които са не по-малко от 15 000 евро за оказване на влияние на делото. Знаете, че според нашите стандарти това са купища пари.

Хора, ако ние сме истински приятели на Ники, ще се мобилизираме малко и ще му помогнем. Зная, че никoй от нас не тъне в разкош, сега е зима и търсим различни комбинации, за да си платим парното, а и да изпием по чаша шампанско на празниците. Но ако ВСЕКИ ОТ НАС се лиши от нещо малко, а се съберем повече хора, ще можем да посрещнем една голяма победа! В противен случай ще лишим един прекрасен човек от свободата му и ще заробим роднините му да изплащат дългове години наред… Люси Баровска е прекалено скромен човек, тя не би си помислила да моли някого за финансова помощ, затова се обръщам аз към вас: нека не оставяме това момиче да носи на плещите си и това! Тя е прекрасен борец, силен воин, който постигна досега много. Само мога да пожелая на всеки от вас да има в живота си един такъв човек, който да се бори толкова упорито за вас!

Начините да помогнеш са следните:
1. На Дървеното в парка Заимов всеки петък от 19 до 22 h – изпий една бира с най-шумната компания в заведението и остави в брой своя принос
2. Да внесеш пари по сметка, която е предоставил Спас Димитров – член на Балканджи: N 1076073943 банков код 62176307 в банка Булбанк
3. Ако имаш добър приятел или роднина с процъфтяваща фирма, информирай го за случая, покажи му сайта, запознай го с Люси. Ако твоят приятел се почувства съпричастен, може да дари средства, които са непосилни за нас поотделно.
4. Ако твоят приятел няма възможност да отдели средства, но пък случайно има свободни такива, можем да ги вземем назаем за по-дълъг срок и, по възможност, без олихвяване. Разбира се, юридически издържано.

ПОМОГНИ И БЪДИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ! МОЖЕМ ГО !

Хората, които досега са внесли финансови сърдечни инжекции за Ники Баровски са:
Александър Велинов
Анелия Кременска
Анна Коеджикова
Асен Цветков
Виктория Николова
Владимир Милошев
Гергана Христова
Десислава Велева
Диана Веселинова
Евгени Богданов
Евгения Буда
Катерина Манчева
Мартина Бозаджиева
Мая Костова
Петър Пенчев
София Сретенова
Цветелина Костова,

КАКТО И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПА БАЛКАНДЖИ, КОИТО ВНАСЯТ ВСЯКО СВОЕ ПОСТЪПЛЕНИЕ ОТ КОНЦЕРТИ, ПРОДАЖБА НА ДИСКОВЕ И ДР. ЗА НИКОЛАЙ БАРОВСКИ:
Кирил Янев
Спас Димитров
Калин Христов
Владимир Левиев
Явор Пачовски
Христо Пашов
Александър Стоянов
Николай Трайков
Валентин Моновски
Явор Джерманов
Инна Замфирова
Рая Хаджиева
Теди Тодорова

БЛАГОДАРИМ ЗА ЛЮБОВТА ВИ!

http://barovsky.ludost.net/freedom/

Поредна трансформация. В главата на близнака ми би трябвало да бъде вече здрач (beyond the twilight meet me) Спускам се към тъмната страна през изход SX-05 и излизам от мотела на магистралата (within these shadows sin for me) Пред мен на пътя вляво разпознавам господ номер 17-C, подранил и нетърпелив. Ентусиазмът му ми напомня моите първи пъти (god, let your bicolour ecstasy enslave me) Сега обаче контролирам емоциите почти до съвършенство. Сигурен съм, след година ще бъда повишен в категория А (kneel before your master) Сградата на фабриката се чернее на хоризонта. Това е третата ми дяволска смяна за седмицата. После следва ден почивка (be careful. it is my head, too, brother)

Ноември е.
На покрива живеят
само ветрове и спомени.
Почти безкраен хлад.
Прозорец, ослепял от взиране.
Две твърде празни чекмеджета
с малко сол по дъното.
Ела си у дома,
ела,
преди да бъде
твърде късно за обичане.

Налага се да разводня съдържанието, но какво да се прави, ще се пробвам и тук. Та, ако някой добър човек си е мечтаел да живее в хубав тристаен апартамент (две спални + хол) в района на Руски паметник, в който се подвизавам и аз, сега е моментът:) С други думи, търся си съкафезник и предложението е добро, особено на фона на оргията с имоти, която се вихри в момента, тия хора и агенции са убийци, нямат насищане.
Ако изскочи някой желаещ, да ми драсне за повече инфо на evgeni[dot]bogdanov[at]gmail[dot]com. Леко ми е спешно;)

В очакване на чувството да стихне,
параноичен – се разтварям в себе си.
Казват, ще достигна и напипам
счупената част на моя механизъм.
Психоанализирай епизодите по пътя
до най-мрачния ми ден.
Търся отговорите
и виждам само нея,
през мъглата –
ПОВРЕДАТА.

Събирам всичките парчета
на живота ми;
без идея как да бъдат залепени.
А този, който днес лежи до мен,
споделя белезите
от разбитите ми “вчера”.

Утре-то ми как ще ме намери,
в някаква хипноза? Плачещ?



Из “Damaged”, Queensryche (от албума Promised Land, 1994)
Превод: Е.

Търсят се двама дарители с група 0-

Така помежду неприятните хапове и чайове (защо не съм като Пейо), които пия почти само в такива случаи, дали ще мога да напиша няколко измъчени реда?
Първо да кажа, че бай Райчо пак се отчете на Компютърно пространство и тази година с две награди и се окъпа в светлините на прожекторите – взе второто място за офлайн мултимедия (категория, за която вече е с абонамент…) с e-phonia и по-важната награда за произведение под Creative Commons лиценз за Градът, чието първо връчване беше замислено и осъществено от Open Ideas Company (спра ли антибиотика, няма да се отървеш от черпене, не ми се прави, шапкарче). Последният засега завършен проект Композиция вече също официално е пуснат под CC и публикуван в каталога на Open Culture Bulgaria.

Предстои Open Fest 2005 и се надявам поне в неделя да съм в състояние да посетя Open Art конференцията, която е за мен по-интересната част. За това издание много хора се обединиха и включиха ентусиазирано, за което мога само да ги поздравя, радвам им се. А аз, аз съм пълен пас напоследък, с много малки изключения, и нямах сили за нещо такова. Следващият път може би. Годината ми продължава да се развива във все по-депресиращ кошмар, вече и да ме застрелят на улицата, сигурно няма да се изненадам особено. Но и това ще мине, нали така се казваше.

А снимката, освен (до)определяща атмосферата, е и нещо като поздрав/поглед/помахване с ръка към една утринна заря. Всичко минава, да.

Деня го помня – петък,
петдесет и осма.
Студена есен, топли дрехи,
жълтите листа.
Безветрен и почти безлюден тротоарът.
Едно дете играеше с дебело куче.

Опитахме да бъдем същите,
но не успяхме.
Таксито ти потегли,
майката прибра детето;
заваля.
В далечното
Синатра грамофонно молеше
да не променяш нищо,
даже кичур от косата си…

Безмълвно, кучето ми хвърли мокър поглед –
сякаш знаеше.
Насочих се към моста.
Шест
и двадесет и пет.

. . .

Оттогава съм се скрил
в часовника ти на стената.
Наблюдавам те когато си сама.
Понякога те моля да си пуснем пак Синатра
и се усмихвам със сърцето си…

Днес е събота,
седемдесет и седма.
Есен е.
Дванадесет
и тридесет и седем.

“Getting over the madness, getting over the strain…”

9 октомври, 2005
зала “Христо Ботев”, Студентски град

Сетлист

Don’t Belong (‘Paradise Lost’ 2005)
Erased (‘Symbol Of Life’ 2002)
Grey (‘Paradise Lost’ 2005)
Mystify (‘Symbol Of Life’ 2002)
Redshift (‘Paradise Lost’ 2005)
Enchantment (‘Draconian Times’ 1995)
Hallowed Land (‘Draconian Times’ 1995)
No Celebration (‘Symbol Of Life’ 2002)
As I Die (‘Shades Of God’ 1993)
True Belief (‘Icon’ 1994)
For All You Leave Behind (‘Paradise Lost’ 2005)
One Second (‘One Second’ 1997)
———————
Last Time (‘Draconian Times’ 1995)
Forever After (‘Paradise Lost’ 2005)
Over the Madness (‘Paradise Lost’ 2005)
Say Just Words (‘One Second’ 1997)
Mouth (‘Believe In Nothing’ 2001)

“Celebrate! Terrify me, don’t mystify your love.”

Изображение и снимки
http://paradiselost.co.uk
http://avtora.com

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

October
and the trees are stripped bare
of all they wear.
What do I care?

October
and kingdoms rise
and kingdoms fall.
But you go on
and on.



U2, October (from the album October, 1981)



Октомври е.
Пианото звучи
и думите отново търсят
пейка в нечие сърце -
до първите листа
самотно да приседнат.
За две минути
или цяла есен.


2 октомври, 2005 г.


The image is a derivative work based on original photo by Unsharp Mask