още

Hey you, hey you
I’m right here
Conscience fading
Can’t get through

Oh Lord
Helpless
Confused
Head swayed
Eyes glazed
And mine teared

She’s losing control
What can I do
Her vacant eyes
Black holes

Am I losing you?



Dream Theater, Vacant (from the album “Train Of Thought”, 2003)

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.



Очертанията на града
започват да припяват
с тройка силуети
нощни песни.

Знаеш, че ще искаш, но не знаеш.
Искаш и да можеш, а не искаш.
Можеш да си тръгнеш, и ще можеш
ли?

Истината за света
се крие в тези черни дупки.
Празни ли са днес очите ти?

Знаеш, че ще искаш, но не искаш.
Искаш и да можеш, а не можеш.
Можеш да живееш, и живееш
ли?



Фотография: Румен Василев (cc by-nc-nd)
http://night-songs.info/

Виж това и разпространявай, мамичката им… Ама не щото утре може да ти се случи нещо много лошо ако не го направиш, не, напротив – просто за да не изпуснеш купона! Как беше… време е за ПАРТИИИИИИ!!!

Opeth – Ghost Reveries (2005)

Списък на песните
Ghost of Perdition (10:29)
The Baying of the Hounds (10:41)
Beneath the Mire (7:57)
Atonement (5:20)
Reverie/Harlequin Forest (12:39)
Hours of Wealth (5:20)
The Grand Conjuration (10:21)
Isolation Years (3:51)

Настоящ състав
Микаел Оукърфелт – вокали, китари, допълнителен мелотрон
Петер Линдгрен – китари
Мартин Мендез – бас китари
Мартин Лопез – барабани и перкусии
Пер Виберг – клавири

Взели името на градa на луната от романа Sunbird (1972) на Уилбър Смит, с всяко свое следващо творение шведите Opeth продължават пътя си нагоре. Осмият им студиен албум Ghost Reveries е едно от най-забележителните явления в света на музиката за тази година. Най-често определяни като progressive death metal група, те отдавна доказаха, че са “и още нещо”. Особено в днешно време, когато терминът progressive се изтърка и комерсиализира прекалено, подобно на сиатълската alternative вълна от началото и средата на 90-те, удавила създателите си и превърнала се постепенно във всичко друго, но не и алтернатива. За различността на Opeth говорят много фактори, най-малкото наличието на двама латиноамериканци в стабилизиралия се от 1998-а насам състав (единствено Пер Виберг се присъединява на клавирите като постоянен член през миналата година, за да оформи квинтета). Основният автор на композициите и лириките Микаел Оукърфелт е във върхова форма – по-силни отвсякога са уникалното му чувство за хармония и поетичността на изразяване. След почти изцяло акустичния и баладичен Damnation (2003), в Ghost Reveries отново присъстват и, най-общо казано, двете му вокални “лица”, допълващи се безпроблемно и перфектно – докато бруталните, идващи от недрата на Земята вокали, са едни от най-стабилните и умопомрачителните в съвременната тежка музика, то “чистите” са изключително разнообразни и емоционални, бродещи из различни времена и жанрове. Последното може да се каже и за музицирането на всички останали инструменти. Със сигурност печат върху развитието на Opeth поставя и сътрудничеството за предните три албума с гениалния Стивън Уилсън от Porcupine Tree (“един от музикалните ми герои” – М. Оукърфелт), който тогава е продуцент, но и добавя собствени вокали, клавири и китари. Сега звукът е още по-”мъдър” и богат. И както често се случва с качествената музика, в началото и Ghost Reveries е малко труден за слушане и осмисляне, но ако решиш да дадеш част от себе си, поемеш дъх и се гмурнеш под повърхността, призраците ще ти разкрият всичките си блянове и мечти, ще прегърнете взаимно меланхолиите си и няма да има връщане назад (в добрия смисъл).
Един от записите на десетилетието. Препоръчителен.

Opeth днес (oт ляво на дясно): Линдгрен/ Мендез/ Оукърфелт/ Лопез/ Виберг

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.

Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.

Четири накуп (по избор)
Когато те има
ме караш да опитвам
да придам смисъл на нещата
Така и аз самият съществувам
Дори когато съм нещастен
не спирам да се променям
за да стана достоен
за любовта ти

Когато те няма
Мечтая
какво бих направил
ако те имаше
И правя планове
за всяка секунда
когато ще сме заедно

Когато ме няма
ме чакаш
тайно от себе си
без да знаеш
че ще дойда
в някой друг живот
когато ще вярваш

Когато ме има
ти си щастлива
защото си ме създала
с фантазия и вяра
И страховете ти вече не пречат
да те взема в ръце
и да ти покажа рая

Зима 02
любоф, любоф

варен картоф

отвън ка зимата се мръщи,

а ние си я готвим вкъщи

облечен с теб

       се поразходих

и шашнати ме гледат хората

как крача зачервен и потен

в тоз кучи (и кокоши) студ

. . .



Рисунка: Райо

текст Райо

Едва ли има човек, който да не знае за този “герой на работническата класа” от Ливърпул.

Роден в смутните времена в навечерието на Втората световна война и трагично застрелян при странни обстоятелства на този ден през 1980 година, Джон Ленън прави невероятен пробив с групата The Beatles. Неговото име не се свързва само с музиката на великата група. Ленън се издига като соло изпълнител, писател, актьор и политически активист.

Днес той щеше да е на 65 години и навярно, подобно на Макартни или “Ролинг Стоунс”, щеше да е на сцената със своята китара да пее за мира, който в момента се нуждае от подкрепа.

“Майка ми е от небето
баща ми от Земята,
аз съм от Вселената.”
(Джон Ленън, Yer Blues)

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.

Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.

. . .

Първата зима е от Алекс. Останалите сезони са отворени и чакат някой да ги опитоми (тук лявото ми око леко почва да намига към Плаващия и Фантазиеца с точки по гърба, и към всички останали – сезони колкото щеш). Знам и един, дето почна да обича да твори илюстрации към споделеностите… (update от след няколко часа: този “проблем” го оправихме вече ;)

Рисунка: Райо

Декември е.
В очакване на нови снегове
навън
и баниците с новите надежди
вътре.
“Защо си ме оставил?”,
шепне Бог,
а аз изключвам телевизора
и ме е страх да не помисли,
че съм вече мъртъв.
В предградията на една душа
излизам да поскитам –
където утре сутрин,
след година,
десет,
век,
ще бъде весело и шумно.
Но днес заводите
и фабриките за емоции
мълчат.
И аз се спирам до горящ варел,
и пия от бутилката червено вино –
колкото да не замръзна.

текст и фотография Йовко Ламбрев



“Те имат дете и животът им се променя. Той не иска да излезе навън, а тя не може да остане вътре. Той пише думи, които никой не чете, а тя си намира любовник…”

Независим театрален проект Night Songs

Night Songs е авторски преразказ, направен по пиесата “Нощта пее своите песни” на популярния норвежки драматург Йон Фосе. Това е една различна пиеса, която можете да гледате в изключителната обстановка на “Хамбара”, обвити в така естествено комфортната за това култово място тъмнина. Актьорите играят сред публиката, пред бара, без сцена, без дистанция от зрителя, без завеса, без декор – така както животът се случва около нас – без помпозност и предизвестия. Доста често единствено на светлината на свещите…

“Нощта пее своите песни” е пиеса за нощта вътре в нас, защото всички копнеем нещо да ни се случи, всички искаме да бъдем по-свободни, всички искаме да бъдем обичани, но трудно можем да променим обстоятелствата и често изходът е да се отнесем към всичко това с ирония – един към друг, към света и към самите себе си.

След “Зима”, поставена в Бургаския драматичен театър, популярният български режисьор Петър Стойчев, който от 20 години вече живее в Швейцария се завръща отново на българска сцена с друга пиеса на Йон Фосе, която този път представлява меланж от театър, музика, видеопърформънс и обаятелността на “Хамбара”, който в никакъв случай не може да бъде погледнат като типична театрална сцена. Авторът е нестандартен, пиесата също, а режисьорът влиза в този синхрон заедно с уникалния си екип от актьори и изразни средства – музика, видео, театър, пространство…

Весела Казакова е българската актриса, за която говорят всички от няколко месеца насам, станала известна с ролята си в “Мила от Марс”, за която получава “Златна роза 2004” за най-добра женска роля като признание от България. През тази година не закъсня и световното признание с наградата за най-добра актриса от Европейския кинофестивал в Москва за филма на Радослав Спасов и Нери Терзиева “Откраднати очи”.

Весела заедно с Антони Райжеков, който и в този проект отново не е само актьор, са съавтори и на музиката към пиесата, която ще изпълняват самите те на живо, на пианото до бара. Видеосеквенциите са дело на Румен Василев и режисьора Петър Стойчев.

Пиесата не е конвенционален театър – никой от екипа не е само актьор или режисор – дори мястото – бар “Хамбара” е част от внушението, от преживяването. Екипът не ви кани само да гледате пиесата. Екипът ви кани на съпреживяването и – много лично и близко, колкото близки ще почувствате и образите им.

Заповядайте на 12, 13 или 14 декември (а също и на 19 или 21 декември) в бар “Хамбара” (малките Петте кьошета), ул. “6-ти септември” (зад пицария “Зеон”). Начало на представленията: 20:30 ч.

Билетът представлява малко мултимедийно CD с музиката към пиесата, снимки и допълнителна информация за актьорите и екипа. Цената му е 7 лева. А тъй като проектът се самофинансира се продават и спонсорски билети на цена от 10 и повече лева. CD-билети се продават на място в деня на постановката в бар “Хамбара” или предварително от същото място.

Играта е инспирирана от и се провежда със специалното съдействие на статия 1, статия 2 и статия 3.


“Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам.”
Иов [13:15]