And for one second, I lost my head
And for one second, I wished that you were dead
And for one second, you wish that you were here all alone
Hold back the tears that could fall for me
And for one second, I lost my breath
And for one second, I cherish what you said
And for one second, it [...]

[Audio clip: view full post to listen]
Октомври пак е тук, почти като преди.
Говори с пожълтелите клавиши
на разголено пиано.
И думите намерили са пейка
в нечие сърце –
приседнали,
в очакване на шарените листопади.
За две минути
и за цяла есен.

Музика: O Grande Amor – Stan Getz & Chick Corea (композиция: Antonio Carlos Jobim)

Февруари.
Ято гарвани, поизгладнели,
кръжат от час
над пивницата в село Спомен.
Поредна сряда,
суха зима.
Облаците анемични, сиви.
Милан Косматия и Пеню Гюлемето
подкарват без познания за дзен четвъртата мастика…
A ние с тебе, друже,
както сме се свили по ъглите -
премръзнали, изгубени,
изкарали две-три душевни чуми,
творящи само в чашите,
безкрайно отегчени,
лебеди,
морни от любов, и дзен, и други думи…
…дали да не ударим още по един коняк?

Януари, първи.
Първата минута след
съвпадането на стрелките.
Война е сякаш – многоцветна,
първата за календара.
Новото дете на този век
се ражда с гръм и стъклен звук
по стар сценарий.
Мракът е в началото
и после светлина –
първата за този ден
над толкова балкони,
натежали от очакване.
С влюбените майки и бащи
на неродените.

Hey you, hey you
I’m right here
Conscience fading
Can’t get through
Oh Lord
Helpless
Confused
Head swayed
Eyes glazed
And mine teared
She’s losing control
What can I do
Her vacant eyes
Black holes
Am I losing you?

Dream Theater, Vacant (from the album “Train Of Thought”, 2003)
Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.

Очертанията на града
започват да припяват
с тройка силуети
нощни песни.
Знаеш, че ще искаш, но [...]

Декември е.
В очакване на нови снегове
навън
и баниците с новите надежди
вътре.
“Защо си ме оставил?”,
шепне Бог,
а аз изключвам телевизора
и ме е страх да не помисли,
че съм вече мъртъв.
В предградията на една душа
излизам да поскитам –
където утре сутрин,
след година,
десет,
век,
ще бъде весело и шумно.
Но днес заводите
и фабриките за емоции
мълчат.
И аз се спирам до горящ варел,
и пия от бутилката червено [...]

Поредна трансформация. В главата на близнака ми би трябвало да бъде вече здрач (beyond the twilight meet me) Спускам се към тъмната страна през изход SX-05 и излизам от мотела на магистралата (within these shadows sin for me) Пред мен на пътя вляво разпознавам господ номер 17-C, подранил и нетърпелив. Ентусиазмът му ми напомня моите [...]

Ноември е.
На покрива живеят
само ветрове и спомени.
Почти безкраен хлад.
Прозорец, ослепял от взиране.
Две твърде празни чекмеджета
с малко сол по дъното.
Ела си у дома,
ела,
преди да бъде
твърде късно за обичане.

В очакване на чувството да стихне,
параноичен – се разтварям в себе си.
Казват, ще достигна и напипам
счупената част на моя механизъм.
Психоанализирай епизодите по пътя
до най-мрачния ми ден.
Търся отговорите
и виждам само нея,
през мъглата –
ПОВРЕДАТА.
Събирам всичките парчета
на живота ми;
без идея как да бъдат залепени.
А този, който днес лежи до мен,
споделя белезите
от разбитите ми “вчера”.
Утре-то ми как ще ме [...]

Така помежду неприятните хапове и чайове (защо не съм като Пейо), които пия почти само в такива случаи, дали ще мога да напиша няколко измъчени реда?
Първо да кажа, че бай Райчо пак се отчете на Компютърно пространство и тази година с две награди и се окъпа в светлините на прожекторите – взе второто място [...]