[Audio clip: view full post to listen]
Танго – по Пиацола, от свободните…
… застава срещу нея, сам,
изгубил всичко,
може би безстрашен -
танц сега и някъде отвъд.
Пианото и времето трошат гръбнаците им.
С четири дебели, вечни струни
контрабасът акустично
акостира в двете им утроби.
Китарата, цигулката – в едно
припяват припеви за чужда обич.
Бандонеонът гази с гумените си ботуши
две души, душите им…
Късно ли [...]

Февруари.
Ято гарвани, поизгладнели,
кръжат от час
над пивницата в село Спомен.
Поредна сряда,
суха зима.
Облаците анемични, сиви.
Милан Косматия и Пеню Гюлемето
подкарват без познания за дзен четвъртата мастика…
A ние с тебе, друже,
както сме се свили по ъглите -
премръзнали, изгубени,
изкарали две-три душевни чуми,
творящи само в чашите,
безкрайно отегчени,
лебеди,
морни от любов, и дзен, и други думи…
…дали да не ударим още по един коняк?