Архив за June, 2005


slave

In your room
Where time stands still
Or moves at your will
Will you let the morning come soon
Or will you leave me lying here
In your favourite darkness
Your favourite half-light
Your favourite consciousness
Your favourite slave
In your room
Where souls disappear
Only you exist here
Will you lead me to your armchair
Or leave me lying here
Your favourite innocence
Your favourite prize
Your favourite smile
Your favourite [...]

* * *

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скърбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
“В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го [...]

Неозаглавени и забравени

В нощта стотици конници по покрива над мене
трополят.
Дъждът е армия от капки
и те забиват малките си мечове
в сърцето ми.
Облято в кръв то стене.
А уж е пролет.
А може би пък затова
че пролет е.
Че всичко пак ще се роди.
В сладка болка стене
Майката Природа.
Сърцето ми докосва
с пулса на плача си.
А то, неискащо да вярва,
готово е да се превърне
в [...]

8:00 pm

. . . .
Кори от портокали в пепелниците,
повяхващи цветя по масите и делници,
две думи и прашинки във очите им -
врабчета през прозорците се вглеждат.
. . .
По улиците на града им се изгубват
и камъчета във джобовете им няма.
Онази книга, двата портокала и зюмбюлите.
Осем и пет – безизборни витрините остават.
. .
Слънца по тротоарите, горещи.
Топят се облаци и [...]

Бетон

той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.
тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.
б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и [...]

Happy

Тази година, поради твърде честите приливи и отливи в настроението ми (причината е ясна), не бях изобщо сигурен дали да се заемам с подготовка и осъществяване на масови забави. Интересното е, че петъкът – самият 17-и, беше изцяло безалкохолен, което от много години не помня да се е случвало. Вечерта дори останах напълно сам в [...]

17 юни

Студени са ръцете по стъклото на живота,
денят прегръща с боса нова на Жобим нощта.
Сълза във лявото око на бог…
…и той отпива двадесет и осма глътка
от чашата на моята предначертаност.

На баща ми, чийто глас за пръв път няма да чуя в този ден по телефона.
17 юни, 2005 г.

Фотография: Е.

Мигове

През последните няколко дни след съботния, когато бяха възстановени нормалните функции на мозъка и организма като цяло (принципно в квартал “Дружба” имам навик да спя на пода – просто всяка година се намират други, по-изтънчени, да заемат меките участъци…), в главата ми се насъбраха не малко впечатления. Имаше вълнения, имаше развитие. Времето все не стига, [...]

Справедливост и свобода за Николай Баровски

Последно напомняне:
Днес, 13 юни, 14:00 – 20:00
Пред гръцкото посолство в София – ул. “Сан Стефано” 33
Мирна демонстрация в подкрепа на арх. Николай Баровски

Зора

Ела със мен
Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай
Стоим безмълвни, прегърнати
На ръба на земята
Жадни за огън и живот
Чакаме зората
Сега сме тук
Тръпнем в очакване
Пълни с надежда
И сила
Жив живот в нази ражда
Първия лъч светлина
Мракът зад нас гасне бавно
Слънцето гони нощта
В черната бездна проблясва
Гребен на бяла вълна
Огън в морето
И в нашите сърца
Стоиме голи пред изгрева
Морето гали [...]