Дъхът ми секва, застивам;
сноп птичи пера пламват,
мирис на смърт в едно цвете.
Без поглед, без дума, зинал;
уплашен да зърна или да се извърна;
миг празнота – в перленосиво.
Загледан в себе си, гледам как се гледам.

Уилям Уортън, “Отбой в полунощ” (“A Midnight Clear”)

Влакове.
Пред нас, зад нас, през нас.
Влакове във нас и ние в тях
нанякъде, на път, безпътници.
Свистене, стар метал, познати релси.
Вятърничави перчеми.
Скърца селското легло.
Шишкавите братовчеди.
Куче и магаре, вкусни манджи, мараня.
Камънаци, пръст и лятно кино, тя.
Pure summer.
Като дим в косите ти от огъня на двора
идват в теб и се изплъзват
винаги летата.
Намери ми начин да останат,
намери ме,
някак.

When I hear [...]

[Audio clip: view full post to listen]

Луд ли съм или не съъъ-ъъъм, луд ли съъъм… или не съъ-ъъъъъммм?

It’s meant to be played THIS loud! :-P

Винаги ще има клон,
очакван да цъфне
и очи,
в които да се търсим.
Весела Николова, “Очи, в които да се търсим” (1997)

September, streets capsizing, spilling over down the drains. Shards of glass, splinters like rain, but you could only feel your own pain. October, talk getting nowhere. November. December. Remember. We just started again. Please, please, please get up off your knees now. So love is big, is bigger than us. But love is not what [...]

тате беше очертал копитото на кравата по писмото което ми прати в затвора. кучето го натиснал трактор с кофата, терасата поддала. недка се взела с магазинера величко. реката не само, че не прелива ами си пресъхнала. кравата умряла, кучето също. терасата паднала, недка се пропила. величко е добре. тате пращал цигари но ги взимали на [...]

Stay out of my range ‘cos you don’t know what I have become…

През 2008-а ли беше, преди концерта на тия психопати, пред Фестивална пихме с Киро и Даньо едни ментеливи ромчета в пластмасови бутилчета… Велико парти, да идват пак, че аман само от метъл мероприятия. Освен за кухите ни лейки, трябва да има движение и [...]

… of cool cool rain!”
Кавърирано за Reign Over Me. Еди Ведър къса синджира и бълва вътрешности – голям!
А, и мерси на онзи, робът на Митева, за филма. :-P

Сякаш беше вчера… или хайде, оня ден – като гледах и слушах през лятото на ‘97-8-а в Русе как Рикев (още ученик в музикалното и още в група Ахед с Виктор-пианиста) върти сола на Петручи и разни други… Тръгнаха в различни посоки после. Но движението е хубаво нещо.
Tri O Five – To [...]