Да направиш снимка, значи да станеш съучастник в смъртността, ранимостта, променливостта на някаква друга личност (или нещо). Именно отсичането на този момент и замразяването му във всички снимки свидетелства за неумолимото стопяване на времето.
Сюзан Зонтаг, За фотографията

За да можем да намираме красота и покой във всеки отсек от реалността, и да усвояваме по-качествено времето, сигурно [...]

[Audio clip: view full post to listen]
Когато от сърцето ти
останат
само многоточия
и в моето
почти не се усеща болката…
…ще почнем отначало,
за да досънуваме живота си.

Източници: Алекс, Райо, Райжеков
Гласове: Ж и Е

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.
Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.
Четири накуп (по избор)
Когато те [...]

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.
Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.
. . .

Първата зима е [...]

[Audio clip: view full post to listen]

October
and the trees are stripped bare
of all they wear.
What do I care?
October
and kingdoms rise
and kingdoms fall.
But you go on
and on.

U2, October (from the album October, 1981)

Октомври е.
Пианото звучи
и думите отново търсят
пейка в нечие сърце -
до първите листа
самотно да приседнат.
За две минути
или цяла есен.

2 октомври, 2005 г.

The image is a [...]

стопирани са
погледите през деня
и разкадрирани
върху екраните сега
чрез думи
думите ми
-
дете с балони
плахо те поглежда
после и към мен
аз, аз съм клоунът
зад голото ти рамо
рамото ти
-
дъждът
потърси своя шоушенк
и изкупление
намери ги
зад лявата гърда
гърдата ти
-
локвата и тя
огледа се в подметките
и влюби се
и в двата твои крака
до глезените
глезените ти
. . .
стопкадър на дете с балони
жълт/червен
в лунапарка
жената с пуснати [...]

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от свойте оксижени
да дава пулс на синята му песен.
Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка [...]

Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.
…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които [...]

той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.
тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.
б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и [...]