Бетон
той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.
тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.
б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и утре може би ще съм свободен.
22 юни, 2005 г.
Вторият стих е производен от стих на Александра Костова
Изображението е производно от оригинална фотография на Йовко Ламбрев