Бетон

yovko lambrev - vanity 3

той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.

тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.

б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и утре може би ще съм свободен.



22 юни, 2005 г.


Вторият стих е производен от стих на Александра Костова
Изображението е производно от оригинална фотография на Йовко Ламбрев

3 коментара на 'Бетон' »»

  • коментар на 22/06/05 в 10:33 pm

    Евгени… Всяко твое докосване до нещо, което съм писала, го превръща в красота и нежност… изумяваш ме просто… нямам думи… Ти си вълшебната пръчица, която превръща нещо съвсем обикновенно в прекрасно :-) Не съм си мислела, че е възможно, знаеш ли?…

    …Трудно ми е да изразя какво усещам. Но знам, че ти ще го разбереш и почувстваш без моите думи.

  • коментар на 22/06/05 в 10:59 pm

    :-)


Коментирай »»