Островът на неразделните
Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от свойте оксижени
да дава пулс на синята му песен.Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.
Петя Дубарова
Бургас, 1976
(стихосбирка “Аз и морето”)
На П.Д. и всички островитяни
До Острова на съществата неразделни
море от цветни силуети са преплували.
С боза и песнички по пътя са се черпили,
а в лодката им вятърът с косите налудувал се.
Когато скочили на сушата останали стъписани,
веднага им се мярнали две-три различия…
Котак и баукащо на маса спорели улисано,
пък два пингвина вдясно на шезлонги се припичали!
“К’во става тука, бе?!”, спогледали се двамата –
спогледали се, ала не съвсем успешно:
телата им и мислите били се вече срастнали!
Но след шокирането, станало им доста смешно…
Историята по-нататък някак си е тайна;
за повече ще трябва и сами да поогледате.
Оттам обаче, казват, връщане май нямало –
от Острова на съществата – неразделните.
22 юли, 2005 г.
Рисунка: Райо
(повлияна от стихчето и Паул Клее)