Островът на неразделните

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от свойте оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.


Петя Дубарова
Бургас, 1976
(стихосбирка “Аз и морето”)

боза

На П.Д. и всички островитяни

До Острова на съществата неразделни
море от цветни силуети са преплували.
С боза и песнички по пътя са се черпили,
а в лодката им вятърът с косите налудувал се.

Когато скочили на сушата останали стъписани,
веднага им се мярнали две-три различия…
Котак и баукащо на маса спорели улисано,
пък два пингвина вдясно на шезлонги се припичали!

“К’во става тука, бе?!”, спогледали се двамата –
спогледали се, ала не съвсем успешно:
телата им и мислите били се вече срастнали!
Но след шокирането, станало им доста смешно…

Историята по-нататък някак си е тайна;
за повече ще трябва и сами да поогледате.
Оттам обаче, казват, връщане май нямало –
от Острова на съществата – неразделните.

22 юли, 2005 г.


Рисунка: Райо
(повлияна от стихчето и Паул Клее)

5 коментара на 'Островът на неразделните' »»

  • коментар на 22/07/05 в 11:11 am

    Райчуне, голям си! Мерси! :)))

  • коментар на 22/07/05 в 11:20 am

    Че на кой му се връща оттам? ;-) Оттам нататък почва интересното :-)))

  • коментар на 22/07/05 в 11:26 am

    Xe-xe,
    Ша почнем да рисуваме ний накрая, ама … :)

  • коментар на 22/07/05 в 11:57 am

    Много харесвах някога стиховете на Петя Дубарова, но отдавна не се бях връщала към тях. Благодаря :-)

  • коментар на 22/07/05 в 2:59 pm

    Мисля си, дали ако се беше родила 20 години по-късно, нямаше да открие няколко истински сродни души, разбиране и свое си място в блогществото, да намери малко повечко смисъл да остане жива… Но пък стиховете й нямаше да са същите, така че…

Коментирай »»