Влакове.
Пред нас, зад нас, през нас.
Влакове във нас и ние в тях
нанякъде, на път, безпътници.
Свистене, стар метал, познати релси.
Вятърничави перчеми.
Скърца селското легло.
Шишкавите братовчеди.
Куче и магаре, вкусни манджи, мараня.
Камънаци, пръст и лятно кино, тя.
Pure summer.
Като дим в косите ти от огъня на двора
идват в теб и се изплъзват
винаги летата.
Намери ми начин да останат,
намери ме,
някак.
When I hear the engine pass
I’m kissing you wide
The hissing subsides
I’m in luck
When the evening reaches here
You’re tying me up
I’m dying of love
It’s OK
Always the summers are slipping away
Find me a way for making it stay
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
September, streets capsizing, spilling over down the drains. Shards of glass, splinters like rain, but you could only feel your own pain. October, talk getting nowhere. November. December. Remember. We just started again. Please, please, please get up off your knees now. So love is big, is bigger than us. But love is not what you’re thinking of. It’s what lovers deal, it’s what lovers steal. You know I’ve found it hard to receive. ‘Cause you, my love, I could never believe.
тате беше очертал копитото на кравата по писмото което ми прати в затвора. кучето го натиснал трактор с кофата, терасата поддала. недка се взела с магазинера величко. реката не само, че не прелива ами си пресъхнала. кравата умряла, кучето също. терасата паднала, недка се пропила. величко е добре. тате пращал цигари но ги взимали на кпп-то. взел си ново куче и не излиза на терасата. рикията е нагоре с 12%. тук няма какво да се копа. съседите копаха и после ги наказаха. писмото с копитото на кравата го пазим до календаря с образа владиката Николай отпреди три години. реката придошла отнесла на кмета кочината със все свиня майка и 4 прасенца току що опрасена. вуйчо се пропил. недка се преместила в града. величко почнал да пие. кучето на тате заспало под терасата и тя го затиснала. тате писа че ще си вземе котка. очертал ми лапичката на кучето в писмото. сложих го до копитото на кравата. рейса спрял да идва у селото – върти долу на километър на разклона седи 10 минути и тръгва. краварника се подпалил обвинили тате, ако че не пуши. величко продал магазина. вуйчо пил от акумулатора на трактора и сега го кърпат нещо в болницата в града. реката пак пресъхнала тате вика, че нема да я бъде. котката на тате удушила на ленчето съседката две кокошки. тате ми прати писмо с очертана лапичката на котката, прибрах го при другите две. мето циганина влезнал в трафопоста да бере мед и фанал високата страна. величко се хванал за тракторис ама нафтата скъпа и по цел ден седи срещу стария си магазин и пие – така казват поне. как ше се прибирам като рейса не върви до село не знам. тате каза че ми пази мойта си мотика.
Stay out of my range ‘cos you don’t know what I have become…
През 2008-а ли беше, преди концерта на тия психопати, пред Фестивална пихме с Киро и Даньо едни ментеливи ромчета в пластмасови бутилчета… Велико парти, да идват пак, че аман само от метъл мероприятия. Освен за кухите ни лейки, трябва да има движение и за краката малко, млад съм още! :-P
Сякаш беше вчера… или хайде, оня ден – като гледах и слушах през лятото на ‘97-8-а в Русе как Рикев (още ученик в музикалното и още в група Ахед с Виктор-пианиста) върти сола на Петручи и разни други… Тръгнаха в различни посоки после. Но движението е хубаво нещо.