Изрезки от един цикъл
Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.
…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които всеки казва.
В очите ми ще зърнеш корабче да плува,
във твоите ще срещна синя безнадеждност.
Листата ще са пожълтели и ще падат,
ще плачеш, но ще се разсмееш най-накрая.
Ще видиш, че сезонът за любов не свършва,
и всеки нов живот от нова смърт се ражда…