Изрезки от един цикъл

настръхват

Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.

…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които всеки казва.
В очите ми ще зърнеш корабче да плува,
във твоите ще срещна синя безнадеждност.
Листата ще са пожълтели и ще падат,
ще плачеш, но ще се разсмееш най-накрая.
Ще видиш, че сезонът за любов не свършва,
и всеки нов живот от нова смърт се ражда…




съдържание и споделени източници

14 коментара на 'Изрезки от един цикъл' »»

  • коментар на 17/07/05 в 9:42 am

    5:07 ам…

    коментарът ми е, че този момък има нужда от помощ… твърде млад е да го гони insomnia-та… ама не е твърде стар да издържа на толкова алкохол… що ли друго твърдеше (справка http://evgeni.someideas.org/?p=34 – дъното)

    Наздраве, брато! ;-))

  • коментар на 17/07/05 в 11:29 am

    Еее, то бива, бива, ама… Ми наздраве, брато, живи-здрави, обаче истината, ако щеш ми вярвай, е, че има и други източници на вдъхновение, освен бутилката, които могат да ме задържат буден, и тая нощ не съм близнал. Време е да промениш мнението си за мен! (тук размахвам показалец високо във въздуха:). Разбирам, трудно е – като се замисля, с тебе май в сладкарница през живота си не сме сядали заедно… ама ти си виновен… щот’ си един бургаски алкохолик!!!

  • коментар на 17/07/05 в 1:43 pm

    Ти наистина твориш магия, Евгени… Доказателството, че резултатът е много повече от сбора на съставните му части… Благодаря ти, че съм една от тях. Не можеш да си представиш колко…

  • коментар на 18/07/05 в 11:59 am

    Евгени,
    чудех се, дали изобщо мога да напиша нещо след това, което ти си сътворил. В първия момент не бях способна да формулирам изречение със смисъл. И без това, онзи ден, когато си писахме за тези спомени, беше толкова хубаво, наистина се върнах години назад. Изобщо не очаквах, че това ще продължи – и то по толкова невероятен начин. Не бях предполагала, не мислех, че е възможно. Благодаря ти!
    Аз също ще повторя, че си магьосник, но така или иначе ми се иска да кажа /по-скоро на себе си/ и нещо повече от това. За разликата – тогава, когато правиш нещо от сърце и тогава, когато знаеш, че можеш и искаш, а не се получава. И че всъщност не се получава, защото сърцето е оковано в много вериги, има предначертани пътища, в които трябва да влезеш, има релси, чиито условия спазваш волю-неволю и които те водят и не можеш да погледнеш настрани. А колко просто е всъщност, просто и лесно, когато се оставиш сърцето да те води.
    Аз, с моите обикновени думи, съм успяла да докосна нещо в теб, както прави и Алекс, и ти от това правиш нещо още по-красиво и по-голямо. И то не остава толкова хубаво, колкото е, защото ти го развиваш и то расте. Това сте вие магьосниците – от едно камъче на земята, правите планина – стабилна, масивна, красива, която освен опора може да бъде и пътеводител с безбройните си пътеки, може да бъде и сигурен ориентир, ако се загубиш.
    Наистина, резултатът – повече от съставните му части.
    И аз още един път ти благодаря :-)

  • коментар на 18/07/05 в 1:05 pm

    Сега и аз се чудя как да отговоря…;). Думи, които могат да променят цял един ден, май не са съвсем обикновени. И за да не се превръщаме в аналог на тв-шоу, където всичко живо не спира да се обича и да си благодари през 5-6 минути, вместо “благодаря”, ще кажа примернооо…. ммммм….. меденка с боза! :)))

  • коментар на 19/07/05 в 1:44 pm

    Евгени каза:

    ” … има и други източници на вдъхновение, освен бутилката, които могат да ме задържат буден, и тая нощ не съм близнал. Време е да промениш мнението си за мен!”

    БРАВО Генчо все така и за напред :)

    Бележка от модератора: това не е същата нощ, а предната, т.е. целиш да манипулираш общественото мнение с псевдокомпромати, следователно няма да пусна този линк работещ, въпреки някои доста добри попадения с Даньо “ДеНирото” и Моньо “Юпито” :)) Иронизираш нещо, ама то си личи кой е най-големият отпадък – можеше и да те изнасилим, добре че не сме такива хора, хаха:)))

  • коментар на 20/07/05 в 12:36 am

    Таня… сега пак препрочитам коментара ти и все пак ще се опитам да напиша нещо по-съществено. И то най-вече заради това:

    …когато знаеш, че можеш и искаш, а не се получава.

    След всичко твое, което съм прочел, както и на Алекс, след запознаване с различни малки парченца от мозайките на вашите си реалности, си мисля, че аз много повече от теб, от нея, се движа по предначертани пътища, по релси. Забелязваш сигурно, че рядко пиша конкретно за себе си… И ти, и тя, сте по-големи и по-красиви (това със сигурност;) магьосници от мен. Не мога да си представя какво би станало ако ВИЕ приютите в сърцата си нещо мое и го върнете, окъпано и пречистено във вашата кръв. Е, да, това, разбира се, не става по команда, не мога да ти кажа, “Джекова, вземи 17 думи по избор от т. нар. стихотворение “8:00 pm” + числата от тазседмичния тираж на “6 от 49″ и до 15:45 ч. утре на база тях да си ми връчила готов разказ за одобрение, че да не се изключваме!” (макар че, сега като се замисля, една creative commons казарма не е лоша идея – вместо прибежки, припълзявания и “ГАЗ!” в калта – писане на споделени творби под надзора на старшинката… може и пак в калта, все тая:))) Но… ще се надявам. Иначе аз като направя еднократно нещо такова – глас в пустиня, и в тая пустиня сме аз, ти, тя, и още трима-четирима, дето ми се чудят к’во ми става, аджеба… И рано или късно всичко ще изчезне (аз най-често като напиша нещо и го постна, дълго време не го архивирам никъде на по-сигурно място, и ако гръмне някоя машина, сбогом…:) Но това май не е толкова важно.
    Иначе се радвам и ми е твърде приятно и стоплящо да чета такива коментари за мен, не мога да отрека. И затова ви “поднесох” на теб и на Алекс по една меденка, дано не мразите меденки, по дяволите, това ми хрумна първо! ;))))

  • коментар на 20/07/05 в 11:50 pm

    еееее … разбрахме се да не са псуваме тука ама …. тва с неработещият линк на Райчо … ако Генчо, брато е твоя работа … просто … обади ми се утре да се разберем по … както си знаеме с тебе ;-) Много са извинявам ама … съм бесен!!!

  • коментар на 21/07/05 в 12:00 am

    Е, чия работа да е, няма сто модератора тука… Аз от тебе нямам какво да крия, има си айсикю:) Да не говорим, че този пост, меко казано, няма НИЩО общо с това.

  • коментар на 21/07/05 в 2:28 am

    Знаеш ли, ти мислиш така, защото, както ти казах, при теб това е естествено като дишането. Но аз не смея. Честно.

    Ще ти призная, опитах на два пъти. С твои неща, разбира се. Тях усещам много близки. Нищо не стана. Седях, четях и имах чувството, че виждам красива мраморна скулптора, по която плескам неумело парчета глина.

    Казах ти и ще го повторя – ти ме допълваш, защото можеш да запълниш моите несъвършенства. При теб няма такива – в нещата ти има пълнота, която на този етап минава отвъд моите способности. Затова съм толкова щастлива, когато участвам в твоето изкуство. Но още не смея да посягам към него. Рано ми е. Но мога да се наслаждавам на чистия му вид, докато вървя в тази посока… и да се радвам, когато намирам части от себе си там – изглеждат толкова по-живи и истински…

    П.П. Обичам меденки ;-)

  • коментар на 21/07/05 в 11:00 am

    Тъкмо чух по Джаза реклама на книга “Как да започнем да мислим като Леонардо Да Винчи – практически наръчник” или почти нещо такова… Е тва е! Напускайте бачкане и тичайте със 100 км/ч към “Славейков”! И после не искам оправдания!:)))))

  • коментар на 08/12/05 в 2:38 pm

    Ама как така, къде блях та го пропуснах този твой коментар Генчо :-) Сега като се познаваме ми е още по-приятно. Много ми се иска да напиша и аз като Алекс, че не мога да направя нищо с твои неща, но няма да го направя, за да си оставя вратичка, може пък някой ден да ме вдъхнови така че да сътворя някоя велика творба с твое участие :-)
    От друга страна да ти кажа, аз понякога не подозирам какво мога и като ми се постави така задача по гестаповски, взема че наистина сътворя нещо. Както ти казах рисуването много ми се удаваше едно време, бяха ни дали домашно по рисуване ?!? и аз нарисувах една Зимна кралица, която се получи невероятно добра като рисунка. Някой ми я взе в училище от изложбата.
    Ама много се смях на задачата, която си измислил :-)
    И обичам меденки :-)
    А ти обичаш ли меденки, защото съм намерила едни разкошни, та да купя и следващия път освен на домашна ракийка /ама много е яка да знаеш, баща ми става все по-добър в това занимание/ да взема и от тях :-)

  • коментар на 08/12/05 в 3:08 pm

    Мда, обичам аз, пък домашна ракия още повече обичам:) Оня ден един френд пак ми обясняваше, че много уважава всичката ракия дето съм носил и сме я пили, ама южняшката друго казвала (аз предимно кърджалийска съм употребявал, но щом трябва, ще тестваме и велинградската:) Браво на баща ти, полезни занимания си има:))


Коментирай »»