Петък: концертът на дружинката на благото човече Блуи – Incognito. За тези дванайсет души, всеки от различна страна, само хубаво или нищо. Станах безсмъртен фен на “танцьорките” от брас-секцията, тези трима британски хулигани:)). Много професионално и много забавно. И трети път да дойдат (а те ще го направят), пак отиваме, няма начин.
Събота: мероприятийцето в Южния [...]

ИДЕ ВЯТЪР
Калин Донков
Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…

Преди малко поздравих Дългото с песента на ФСБ-то (Големи!) по [...]

Днес в рамките на около час (правейки се, че работя) се поразходих и почетох малко повече в блога на Сашо Карчински. Готино място наистина. Какво да си говорим, момчето ми е градски… Винаги съм наблягал на факта, че хлорът е най-полезният хим. елемент и съм вярвал в благотворното му влияние при формиране на човешкия характер [...]

През последните няколко дни след съботния, когато бяха възстановени нормалните функции на мозъка и организма като цяло (принципно в квартал “Дружба” имам навик да спя на пода – просто всяка година се намират други, по-изтънчени, да заемат меките участъци…), в главата ми се насъбраха не малко впечатления. Имаше вълнения, имаше развитие. Времето все не стига, [...]

Ела със мен
Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай
Стоим безмълвни, прегърнати
На ръба на земята
Жадни за огън и живот
Чакаме зората
Сега сме тук
Тръпнем в очакване
Пълни с надежда
И сила
Жив живот в нази ражда
Първия лъч светлина
Мракът зад нас гасне бавно
Слънцето гони нощта
В черната бездна проблясва
Гребен на бяла вълна
Огън в морето
И в нашите сърца
Стоиме голи пред изгрева
Морето гали [...]

Тъжно, много тъжно. Една толкова хубава българска жена и актриса е решила да не остарее никога. Думите й в края на статията са съсипващи. Слушам Сълзите на мама от Панаир на Ибряма и гледам тази чернобяла снимка… Дано си намерила покой, Мариана. Небесата спечелиха още една истинска усмивка.

Ето ме и мен в блогосферата. Няма да започвам с обяснения защо. Един умен човек, на когото се възхищавам го написа преди време по най-точния начин. Преди около три месеца открих красотата на блоговете и това промени ежедневието ми. Както беше казал журналист от вестник “Ритъм” в началото на 90-те за музиката на Marillion, “от [...]