Накратко за последните дни
Петък: концертът на дружинката на благото човече Блуи – Incognito. За тези дванайсет души, всеки от различна страна, само хубаво или нищо. Станах безсмъртен фен на “танцьорките” от брас-секцията, тези трима британски хулигани:)). Много професионално и много забавно. И трети път да дойдат (а те ще го направят), пак отиваме, няма начин.
Събота: мероприятийцето в Южния парк за деня на София. Преди включването на четирите банди, няколко десетки деца се състезаваха – гладко пробягване на къси отсечки, после не толкова гладко скачане с чували (това все на асфалт), дърпане на въже, където се включиха и едни пияници… такива ми ти работи). От сцената навигатори бяха учителката на малките г-жа Драганова и г-н Кембълът (основен водещ), който разчупваше пак схеми с леко смущаващи лафове като “За децата по Земята най е хубаво когато… има гроздоооваааа…”:). Тоя тип знам, че много народ не го трае, но аз нямам нищо против него. После след 2-3 минутно джемче на сър Крайчовски с барабанист, така да се каже, Кембълът, забиха Faces, Ювиги (Вальо от Балканджи е велик китарист, признах го:), Балканджи и накрая Епизод. За разлика от последния път на блус-феста за Жоро Минчев, сега и капка дъжд не падна, и изкарахме до края. Биричка имаше в изобилие. Доволен съм.
Днес видях, че Райо най-после е пуснал под свободен лиценз в open-culture.net последните си три завършени проекта (кога успяваш бре, маниак!:)):
Градът
Три
е-фония (горната картинка е от там)
Enjoy!
И да видим ще изскочи ли някой с музичка за “Градът”… ;)
В неделята с дедо Косьо;) отскочихме до Техномаркета и си подарих най-после едни свестни слушалки Philips, с които сега си повреждам слуха и мозъка, докато оттатък “мойте” гледат началото на BigBrother-2/концерта на Слави. Както каза Дългия (нашия, не оня), “Не е лесно, труден избор!”. Ама ще отида да им хвърля едно-две очи, няма да се правя на големия интелектуалец, пък и то като има с кого да си пиеш ракията и бирата, всяко предаване може да е доста забавно.
