ИДЕ ВЯТЪР
Калин Донков

Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…

Преди малко поздравих Дългото с песента на ФСБ-то (Големи!) по горния текст , че то горкото нещо се пържи вкъщи в собствен сос, грип ли, що ли, не знам…

Снощи минах след бачкане за една бърза бира през Дървено в Заимов. Положението с парите за Баровски е трагично. Два-три месеца ли, колко станаха, откак Жени ходи в петъците с тетрадка и квитанции, и забелязах, че има 15-20 човека записани да са дали нещо. Не ми се струва толкова трудно да се отделят 5, 10 или 20 левчета на месец. Така че, който има желание, да дойде в парка някой петък и да търси познати лица, или да пише тук или на официалния сайт да се разберем нещо друго.
Владо ми каза, че разпраща писма до големи фирми и опитва да ги навие за спонсорство в замяна на реклама по демонстрации. Дано излезе нещо такова, че иначе зле – трябват много пари.

След Дървено се засилих към Червената къща за концерта на Deep Fried Angel Fish, които на 7-и са минали и през Аполонията. Добре че беше Райо по-рано през деня да ми напомни за мероприятието. Изключително удовлетворен съм – четирима супер благи и позитивни (което си личи дори от снимките на сайта), трийсетинагодишни холандски младежи, подвизавали се преди това из други групи; инструментите – тромпет, акордеон, алт саксофон/бас кларинет, контрабас. Надминаха очакванията ми, ако въобще съм имал някакви такива конкретни. Преобладаващи балкански и латино обвивки на композициите, с джаз-импровизационни избухвания. Много добре се вписаха в атмосферата на малката “червена” зала, на една-две ръце разстояние от хората, почти като на репетиция, но с приглушено осветление и много добър звук. После му казах на Райо, че на места имах някакво “Студио Х”-усещане или пък малко ала “Розовата пантера”, интересно загадъчно напрежение. Имаше и кратки обяснения и закачки в част от паузите (като “странната тенденция в нашата група всеки да пише по някое странно парче за някоя странна риба” и за хотела в Истанбул). Много ми хареса, че пичовете страшно се потапяха и вманичаваха в музиката и съответно успяха и мен да потопят. За останалата част от публиката не знам, но съдейки по реакцията, като че ли също им хареса доста. След края си закупихме и мини-албумчето с половин час музика (първо в дискографията им), което тромпетистът се престраши да рекламира веднъж, сякаш му беше малко неудобно на човека, но лошо няма.

Вчера удивително целият ми ден мина под знака на червеното – девети септември, носех се в червено, Червената къща, червен билет за концерта, разбира се, акордеонистът и контрабасистът на DFAF също бяха с червени тениски, лудница! Само дето след това в Дивака не пих червено вино с червено зеле (някои ще разберат, хихи…:))))