Завръщане в червено
Събуждам се тази сутрин и заедно със слънчевите лъчи и хубавото време изненадващо откривам прокраднал се през прозореца неочакван оптимизъм! Ха, желание, воля и енергия за промяна… Защо ли не живеех в сериен филм с добър сценарист, където винаги всичко е ново и интересно, трябва ли все да се повтарям, цикъл след цикъл… Господи, натоварил си ме със сложна задача и омазах доста от епизодите на филма вече.
Ще гледам да се отърся от мислите за неприятностите, които тази година ми донесе. Въпреки афинитета ми към тъжните неща и контролирани депресии, който една важна част от мен притежава. Не винаги обаче. И не към точно такива.
Лятото лека-полека ще си хваща пътя, времето ще става по-мрачно. Надявам се балансът на състоянията да означава по-добро настроение за мен.
Някои от пътищата все повече избледняват, други са изгубени безвъзвратно. Има и много неизвървяни. Стягай се, редник, дал си клетва – оправяй се.
Ай сиктир и живот, завръщам се! На девети, с червена тениска.
Комунистът не може да бъде тъжен, комунистът е винаги готов да върви само напред и нагоре!
Фото: false robot
