Ела със мен
Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай

Стоим безмълвни, прегърнати
На ръба на земята
Жадни за огън и живот
Чакаме зората

Сега сме тук
Тръпнем в очакване
Пълни с надежда
И сила

Жив живот в нази ражда
Първия лъч светлина
Мракът зад нас гасне бавно
Слънцето гони нощта
В черната бездна проблясва
Гребен на бяла вълна
Огън в морето
И в нашите сърца

Стоиме голи пред изгрева
Морето гали телата ни
В пътека слънчева се къпем
Ние сме зората


Николай Баровски и “Балканджи”
“Зора” (от албума “Пробуждане”, 2001)

Днес денят ми е по-свеж. Най-после се снабдих с няколкото часа сън повече, от които се нуждаех. Снощи мероприятието в Ректората беше приятно, едно такова… студентско. Лека разправийка в началото с портиерите (2 броя), които искаха да съм студент от Алма Матер. То и аз искам, но ми е малко късно. После с благи думи се разбрахме с тях, че отрепки няма да влизат, само качествени хора, и ще пускат. Относно музиката, съществени бяха двете групи. Преди това се вихреше вариант на Стар Академи, който пропуснах. Първата банда (с част от членовете на Балканджи) започна с резачка на Металика от далечната 83-та и оттам нататък имаше и Куийнсрайк, и Камелот… общо взето струговете не спряха да работят. Барабанистът здраво блъскаше. Радват ме такива хорица. После и Балканджи – страшни. Наложи ми се през половината време да съм пред залата, но нищо, чуваше се. Доста народ подписа петицията. Заминаха и всичките стикери. Подписването продължава в неделя вечерта на концерта на Балканджи в О’Шипка, както и между 14.00 и 16.00 в понеделник пред Гръцкото посолство на “Сан Стефано” 33. Благодарен съм на Владо, че дойде набързо със Здравка, само за да сложат и те подписите си. За апатията на други не ми се говори в момента. Имаше доста смешни моменти при четворното подписване (петицията ще се внася на четири места), като запитването да си пишат ли “факултетни номера, нещо?”. Както и един забавен тип, който половин час след като го бях видял да си тръгва, се върна пред мензата и каза, “Извинете, бихте ли ми казали как да се измъкна оттук!”. Думата “алкохол” не съм я споменал досега, няма и да го направя. Трябва да се държим все пак на положение. Запознах се с още свестни хора, поговорихме си, с някои повечко дори;). Това е. Продължаваме да гледаме само напред. Да не забравяме думите на Фокнър, че човек не само ще оцелее, но и ще победи, стига да не спира да върви и да има достатъчно време (благодаря ти, Гешев).

10 юни е чудесна дата, защото малкото ми племенниче, което е с майка си в една далечна Либия, има рожден ден, както и един от най-Големите в живота ми – и буквално, Янев. Дълъг, подготвяй се, довечера идем към втора серия на “Дружба” с пълната мощ, комфорт и грация на ОРАНЖЕВИТЕ МАШИНИ.
:)))