Декември (Предградията на една душа)

Before the wine

Декември е.
В очакване на нови снегове
навън
и баниците с новите надежди
вътре.
“Защо си ме оставил?”,
шепне Бог,
а аз изключвам телевизора
и ме е страх да не помисли,
че съм вече мъртъв.
В предградията на една душа
излизам да поскитам –
където утре сутрин,
след година,
десет,
век,
ще бъде весело и шумно.
Но днес заводите
и фабриките за емоции
мълчат.
И аз се спирам до горящ варел,
и пия от бутилката червено вино –
колкото да не замръзна.

3 коментара на 'Декември (Предградията на една душа)' »»

  • коментар на 07/12/05 в 10:03 pm

    Пепелта е мълчалива.
    Камината – тъмна.
    Над нея кибрит.
    Огънят отново ще е тук.

    Животът е цикъл. Иначе би било скучно.

  • коментар на 07/12/05 в 10:38 pm

    Приятелю… ето това е подарък и за теб. Иска ми се моят следващ цикъл да е много различен, от най-хубавите, и вярвам, че ще е така, заради вас – докоснатите и докосналите ме.

Trackbacks/Pingbacks »»>

  1. Pingback by Don’t worry, you can change it later | 12/07/05 at 9:01 pm

    [...] от живите наоколо ми). Благодаря ти, че успя с това http://evgeni.someideas.org/?p=73#comments. Навремето бях истински поет, кое


Коментирай »»