Декември (Предградията на една душа)
Декември е.
В очакване на нови снегове
навън
и баниците с новите надежди
вътре.
“Защо си ме оставил?”,
шепне Бог,
а аз изключвам телевизора
и ме е страх да не помисли,
че съм вече мъртъв.
В предградията на една душа
излизам да поскитам –
където утре сутрин,
след година,
десет,
век,
ще бъде весело и шумно.
Но днес заводите
и фабриките за емоции
мълчат.
И аз се спирам до горящ варел,
и пия от бутилката червено вино –
колкото да не замръзна.