Така помежду неприятните хапове и чайове (защо не съм като Пейо), които пия почти само в такива случаи, дали ще мога да напиша няколко измъчени реда?
Първо да кажа, че бай Райчо пак се отчете на Компютърно пространство и тази година с две награди и се окъпа в светлините на прожекторите – взе второто място за офлайн мултимедия (категория, за която вече е с абонамент…) с e-phonia и по-важната награда за произведение под Creative Commons лиценз за Градът, чието първо връчване беше замислено и осъществено от Open Ideas Company (спра ли антибиотика, няма да се отървеш от черпене, не ми се прави, шапкарче). Последният засега завършен проект Композиция вече също официално е пуснат под CC и публикуван в каталога на Open Culture Bulgaria.

Предстои Open Fest 2005 и се надявам поне в неделя да съм в състояние да посетя Open Art конференцията, която е за мен по-интересната част. За това издание много хора се обединиха и включиха ентусиазирано, за което мога само да ги поздравя, радвам им се. А аз, аз съм пълен пас напоследък, с много малки изключения, и нямах сили за нещо такова. Следващият път може би. Годината ми продължава да се развива във все по-депресиращ кошмар, вече и да ме застрелят на улицата, сигурно няма да се изненадам особено. Но и това ще мине, нали така се казваше.

А снимката, освен (до)определяща атмосферата, е и нещо като поздрав/поглед/помахване с ръка към една утринна заря. Всичко минава, да.