Февруари.
Ято гарвани, поизгладнели,
кръжат от час
над пивницата в село Спомен.
Поредна сряда,
суха зима.
Облаците анемични, сиви.
Милан Косматия и Пеню Гюлемето
подкарват без познания за дзен четвъртата мастика…

A ние с тебе, друже,
както сме се свили по ъглите -
премръзнали, изгубени,
изкарали две-три душевни чуми,
творящи само в чашите,
безкрайно отегчени,
лебеди,
морни от любов, и дзен, и други думи…
…дали да не ударим още по един коняк?