Призрачните блянове на Opeth
Opeth – Ghost Reveries (2005)
Списък на песните
Ghost of Perdition (10:29)
The Baying of the Hounds (10:41)
Beneath the Mire (7:57)
Atonement (5:20)
Reverie/Harlequin Forest (12:39)
Hours of Wealth (5:20)
The Grand Conjuration (10:21)
Isolation Years (3:51)
Настоящ състав
Микаел Оукърфелт – вокали, китари, допълнителен мелотрон
Петер Линдгрен – китари
Мартин Мендез – бас китари
Мартин Лопез – барабани и перкусии
Пер Виберг – клавири
Взели името на градa на луната от романа Sunbird (1972) на Уилбър Смит, с всяко свое следващо творение шведите Opeth продължават пътя си нагоре. Осмият им студиен албум Ghost Reveries е едно от най-забележителните явления в света на музиката за тази година. Най-често определяни като progressive death metal група, те отдавна доказаха, че са “и още нещо”. Особено в днешно време, когато терминът progressive се изтърка и комерсиализира прекалено, подобно на сиатълската alternative вълна от началото и средата на 90-те, удавила създателите си и превърнала се постепенно във всичко друго, но не и алтернатива. За различността на Opeth говорят много фактори, най-малкото наличието на двама латиноамериканци в стабилизиралия се от 1998-а насам състав (единствено Пер Виберг се присъединява на клавирите като постоянен член през миналата година, за да оформи квинтета). Основният автор на композициите и лириките Микаел Оукърфелт е във върхова форма – по-силни отвсякога са уникалното му чувство за хармония и поетичността на изразяване. След почти изцяло акустичния и баладичен Damnation (2003), в Ghost Reveries отново присъстват и, най-общо казано, двете му вокални “лица”, допълващи се безпроблемно и перфектно – докато бруталните, идващи от недрата на Земята вокали, са едни от най-стабилните и умопомрачителните в съвременната тежка музика, то “чистите” са изключително разнообразни и емоционални, бродещи из различни времена и жанрове. Последното може да се каже и за музицирането на всички останали инструменти. Със сигурност печат върху развитието на Opeth поставя и сътрудничеството за предните три албума с гениалния Стивън Уилсън от Porcupine Tree (“един от музикалните ми герои” – М. Оукърфелт), който тогава е продуцент, но и добавя собствени вокали, клавири и китари. Сега звукът е още по-”мъдър” и богат. И както често се случва с качествената музика, в началото и Ghost Reveries е малко труден за слушане и осмисляне, но ако решиш да дадеш част от себе си, поемеш дъх и се гмурнеш под повърхността, призраците ще ти разкрият всичките си блянове и мечти, ще прегърнете взаимно меланхолиите си и няма да има връщане назад (в добрия смисъл).
Един от записите на десетилетието. Препоръчителен.
Opeth днес (oт ляво на дясно): Линдгрен/ Мендез/ Оукърфелт/ Лопез/ Виберг