Призрачните блянове на Opeth

Opeth (2005) - Ghost Reveries

Opeth – Ghost Reveries (2005)

Списък на песните
Ghost of Perdition (10:29)
The Baying of the Hounds (10:41)
Beneath the Mire (7:57)
Atonement (5:20)
Reverie/Harlequin Forest (12:39)
Hours of Wealth (5:20)
The Grand Conjuration (10:21)
Isolation Years (3:51)

Настоящ състав
Микаел Оукърфелт – вокали, китари, допълнителен мелотрон
Петер Линдгрен – китари
Мартин Мендез – бас китари
Мартин Лопез – барабани и перкусии
Пер Виберг – клавири

Взели името на градa на луната от романа Sunbird (1972) на Уилбър Смит, с всяко свое следващо творение шведите Opeth продължават пътя си нагоре. Осмият им студиен албум Ghost Reveries е едно от най-забележителните явления в света на музиката за тази година. Най-често определяни като progressive death metal група, те отдавна доказаха, че са “и още нещо”. Особено в днешно време, когато терминът progressive се изтърка и комерсиализира прекалено, подобно на сиатълската alternative вълна от началото и средата на 90-те, удавила създателите си и превърнала се постепенно във всичко друго, но не и алтернатива. За различността на Opeth говорят много фактори, най-малкото наличието на двама латиноамериканци в стабилизиралия се от 1998-а насам състав (единствено Пер Виберг се присъединява на клавирите като постоянен член през миналата година, за да оформи квинтета). Основният автор на композициите и лириките Микаел Оукърфелт е във върхова форма – по-силни отвсякога са уникалното му чувство за хармония и поетичността на изразяване. След почти изцяло акустичния и баладичен Damnation (2003), в Ghost Reveries отново присъстват и, най-общо казано, двете му вокални “лица”, допълващи се безпроблемно и перфектно – докато бруталните, идващи от недрата на Земята вокали, са едни от най-стабилните и умопомрачителните в съвременната тежка музика, то “чистите” са изключително разнообразни и емоционални, бродещи из различни времена и жанрове. Последното може да се каже и за музицирането на всички останали инструменти. Със сигурност печат върху развитието на Opeth поставя и сътрудничеството за предните три албума с гениалния Стивън Уилсън от Porcupine Tree (“един от музикалните ми герои” – М. Оукърфелт), който тогава е продуцент, но и добавя собствени вокали, клавири и китари. Сега звукът е още по-”мъдър” и богат. И както често се случва с качествената музика, в началото и Ghost Reveries е малко труден за слушане и осмисляне, но ако решиш да дадеш част от себе си, поемеш дъх и се гмурнеш под повърхността, призраците ще ти разкрият всичките си блянове и мечти, ще прегърнете взаимно меланхолиите си и няма да има връщане назад (в добрия смисъл).
Един от записите на десетилетието. Препоръчителен.

Opeth (2005)
Opeth днес (oт ляво на дясно): Линдгрен/ Мендез/ Оукърфелт/ Лопез/ Виберг

4 коментара на 'Призрачните блянове на Opeth' »»

  • коментар на 11/12/05 в 2:44 am

    Ghost Reveries е един силен претендент за Heavy Metal Album Of The Year, всъщност (както четох някъде преди една-две седмици…) :)

    Този пост ме изпълни невероятно много и не само защото точно в момента нося тениска на Opeth (съвсем случайно), но и защото само преди 10 дни бях на техен концерт.
    Не чух много неща от Damnation, както се надявах, но дори и Closure беше достатъчна, а концертът – разбиващ :) Новият албум е прекрасен. Та… мерси за поста ;> и…
    поздрав с това, на което цикля напоследък:
    Opeth :: Ghost Reveries :: Hours of Wealth

  • коментар на 11/12/05 в 4:28 am

    Не знаех, че ме четеш (аз теб – да, мълчаливо;)
    А за това “само преди 10 дни” ми се иска да бях и аз някъде там наоколо, страшно силни са – съмнение няма.
    Поздравът ти е точен, цикленето съвпада с моето :) A за теб от мен, да речем, първосигнално… Dirge for November или пък Bleak. А може и “писмото на Роузмари”… Да, това ще да е в този късен и меланхоличен час…

    There’s a sense of longing in me
    As I read Rosemary’s letter
    Her writing’s honest
    Can’t forget the years she’s lost

    In isolation
    She talks about her love
    And as I read
    “I’ll die alone”
    I know she was aching

    There’s a certain detail seen here
    The pen must have slipped to the side
    And left a stain
    Next to his name
    She knew he was gone

    And isolation
    Is all that would remain
    “The wound in me is pouring out
    To rest on a lover’s shore”

  • коментар на 11/12/05 в 5:22 pm

    Чета си те ;> тайно и мълчаливо, но вече съм разкрита що за воайорка съм ;РР Просто този пост бе силно провокативен ;)))
    Isolation Years е другата ми любима от Ghost Reveries ;> благодаря много за поздрава! :)))

    Хайде нещо по-оптимистично като за една леко слънчева неделя… Atonement?! :)

    Cleared the fog that was veiled around me
    And blurred my sights
    Suddenly, I’m no longer aching
    To honor my plights…

  • коментар на 11/12/05 в 5:56 pm

    Deal ;)

    Големи сме мълчаливци…:) Но и както наскоро Иван цитира Чжуан-дзъ,

    “Къде да намеря човек,
    забравил думите,
    та с него да си поговоря.”

Коментирай »»