Петък: концертът на дружинката на благото човече Блуи – Incognito. За тези дванайсет души, всеки от различна страна, само хубаво или нищо. Станах безсмъртен фен на “танцьорките” от брас-секцията, тези трима британски хулигани:)). Много професионално и много забавно. И трети път да дойдат (а те ще го направят), пак отиваме, няма начин.

Събота: мероприятийцето в Южния парк за деня на София. Преди включването на четирите банди, няколко десетки деца се състезаваха – гладко пробягване на къси отсечки, после не толкова гладко скачане с чували (това все на асфалт), дърпане на въже, където се включиха и едни пияници… такива ми ти работи). От сцената навигатори бяха учителката на малките г-жа Драганова и г-н Кембълът (основен водещ), който разчупваше пак схеми с леко смущаващи лафове като “За децата по Земята най е хубаво когато… има гроздоооваааа…”:). Тоя тип знам, че много народ не го трае, но аз нямам нищо против него. После след 2-3 минутно джемче на сър Крайчовски с барабанист, така да се каже, Кембълът, забиха Faces, Ювиги (Вальо от Балканджи е велик китарист, признах го:), Балканджи и накрая Епизод. За разлика от последния път на блус-феста за Жоро Минчев, сега и капка дъжд не падна, и изкарахме до края. Биричка имаше в изобилие. Доволен съм.

Днес видях, че Райо най-после е пуснал под свободен лиценз в open-culture.net последните си три завършени проекта (кога успяваш бре, маниак!:)):

Градът
Три
е-фония (горната картинка е от там)

Enjoy!
И да видим ще изскочи ли някой с музичка за “Градът”… ;)

В неделята с дедо Косьо;) отскочихме до Техномаркета и си подарих най-после едни свестни слушалки Philips, с които сега си повреждам слуха и мозъка, докато оттатък “мойте” гледат началото на BigBrother-2/концерта на Слави. Както каза Дългия (нашия, не оня), “Не е лесно, труден избор!”. Ама ще отида да им хвърля едно-две очи, няма да се правя на големия интелектуалец, пък и то като има с кого да си пиеш ракията и бирата, всяко предаване може да е доста забавно.

ИДЕ ВЯТЪР
Калин Донков

Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…

Преди малко поздравих Дългото с песента на ФСБ-то (Големи!) по горния текст , че то горкото нещо се пържи вкъщи в собствен сос, грип ли, що ли, не знам…

Снощи минах след бачкане за една бърза бира през Дървено в Заимов. Положението с парите за Баровски е трагично. Два-три месеца ли, колко станаха, откак Жени ходи в петъците с тетрадка и квитанции, и забелязах, че има 15-20 човека записани да са дали нещо. Не ми се струва толкова трудно да се отделят 5, 10 или 20 левчета на месец. Така че, който има желание, да дойде в парка някой петък и да търси познати лица, или да пише тук или на официалния сайт да се разберем нещо друго.
Владо ми каза, че разпраща писма до големи фирми и опитва да ги навие за спонсорство в замяна на реклама по демонстрации. Дано излезе нещо такова, че иначе зле – трябват много пари.

След Дървено се засилих към Червената къща за концерта на Deep Fried Angel Fish, които на 7-и са минали и през Аполонията. Добре че беше Райо по-рано през деня да ми напомни за мероприятието. Изключително удовлетворен съм – четирима супер благи и позитивни (което си личи дори от снимките на сайта), трийсетинагодишни холандски младежи, подвизавали се преди това из други групи; инструментите – тромпет, акордеон, алт саксофон/бас кларинет, контрабас. Надминаха очакванията ми, ако въобще съм имал някакви такива конкретни. Преобладаващи балкански и латино обвивки на композициите, с джаз-импровизационни избухвания. Много добре се вписаха в атмосферата на малката “червена” зала, на една-две ръце разстояние от хората, почти като на репетиция, но с приглушено осветление и много добър звук. После му казах на Райо, че на места имах някакво “Студио Х”-усещане или пък малко ала “Розовата пантера”, интересно загадъчно напрежение. Имаше и кратки обяснения и закачки в част от паузите (като “странната тенденция в нашата група всеки да пише по някое странно парче за някоя странна риба” и за хотела в Истанбул). Много ми хареса, че пичовете страшно се потапяха и вманичаваха в музиката и съответно успяха и мен да потопят. За останалата част от публиката не знам, но съдейки по реакцията, като че ли също им хареса доста. След края си закупихме и мини-албумчето с половин час музика (първо в дискографията им), което тромпетистът се престраши да рекламира веднъж, сякаш му беше малко неудобно на човека, но лошо няма.

Вчера удивително целият ми ден мина под знака на червеното – девети септември, носех се в червено, Червената къща, червен билет за концерта, разбира се, акордеонистът и контрабасистът на DFAF също бяха с червени тениски, лудница! Само дето след това в Дивака не пих червено вино с червено зеле (някои ще разберат, хихи…:))))

Събуждам се тази сутрин и заедно със слънчевите лъчи и хубавото време изненадващо откривам прокраднал се през прозореца неочакван оптимизъм! Ха, желание, воля и енергия за промяна… Защо ли не живеех в сериен филм с добър сценарист, където винаги всичко е ново и интересно, трябва ли все да се повтарям, цикъл след цикъл… Господи, натоварил си ме със сложна задача и омазах доста от епизодите на филма вече.

Ще гледам да се отърся от мислите за неприятностите, които тази година ми донесе. Въпреки афинитета ми към тъжните неща и контролирани депресии, който една важна част от мен притежава. Не винаги обаче. И не към точно такива.

Лятото лека-полека ще си хваща пътя, времето ще става по-мрачно. Надявам се балансът на състоянията да означава по-добро настроение за мен.
Някои от пътищата все повече избледняват, други са изгубени безвъзвратно. Има и много неизвървяни. Стягай се, редник, дал си клетва – оправяй се.

Ай сиктир и живот, завръщам се! На девети, с червена тениска.
Комунистът не може да бъде тъжен, комунистът е винаги готов да върви само напред и нагоре!



Фото: false robot

Mine, immaculate dream made breath and skin
I’ve been waiting for you
Signed, with a home tattoo,
Happy birthday to you was created for you

(can’t ever keep from falling apart
at the seams
can’t I believe you’re taking my heart
to pieces)

Ahh, it’ll take a little time,
might take a little crime
to come undone now

We’ll try to stay blind to the hope and fear outside
Hey child, stay wilder than the wind
And blow me in to cry

Who do you need, who do you love
When you come undone?

Words, playing me deja vu
Like a radio tune I swear I’ve heard before
Chill, is it something real
Or the magic I’m feeding off your fingers

(can’t ever keep from falling apart
at the seams
can I believe you’re taking my heart
to pieces)

Lost, in a snow filled sky, we’ll make it alright
to come undone now

We’ll try to stay blind to the hope and fear outside
Hey child, stay wilder than the wind
And blow me in to cry

Who do you need, who do you love
When you come undone?



Duran Duran, Come Undone (from their second self-titled album also known as The Wedding Album, 1993)

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.



разкъсани, обречени
треперещи по многото ъгли
разпадащи се апликации
и бавно падащи тела
тревоги
неизказани
мечти
недосънувани
копнеж
да се разкажем
и намерим
думи
думи
докога
животът вън
и този вътре
толкова сърца
и толкова
големи
ежедневни
еженощни
взривове
на
безоргазмени
лишени от безкрай
частици



19 август, 2005 г.

На Т. – защото така
(а дали утре ще си спомням коя си, не знам)

Дъждовни капки по едно стъкло
и тишина.
С останките от алкохол
на сутринта ще приберат навярно
и сърцата си в хладилници.
Усмихват се обаче – той и тя,
защото знаят, че животът след сега
е просто фикция.

От смяната на няколко сезона
може би ще са изстинали.
Далечни ще са може би
и устните, и двата им пуловера.
Ще срещнат тихи погледи
случайно може би в лицата по витрините.
Усмихват се обаче – всяко “може би”
е просто фикция.

Ръцете му безспорно след години
ще са някак си претръпнали.
И жълтата й ваза без съмнение
отдавна неизползвана.
Дали ще помнят някога,
че сигурно са се обичали…?
Усмихват се – това “дали” през тази нощ
е просто фикция.



12 август, 2005 г.

Изображението е производно от оригинална фотография на mishinev

стопирани са
погледите през деня
и разкадрирани
върху екраните сега
чрез думи

думите ми

-

дете с балони
плахо те поглежда
после и към мен
аз, аз съм клоунът
зад голото ти рамо

рамото ти

-

дъждът
потърси своя шоушенк
и изкупление
намери ги
зад лявата гърда

гърдата ти

-

локвата и тя
огледа се в подметките
и влюби се
и в двата твои крака
до глезените

глезените ти

. . .

стопкадър на дете с балони
жълт/червен
в лунапарка
жената с пуснати коси и синя рокля

рамото
гърдата
глезените

нейните
които можеха да бъдат още мои

(момчил не ме позна
а слънцето се скри
зад облак)

. . .

Дъждовно лято.
В сърцето на природата вали
за вас,
неможещите да сте заедно.

Любов и грим
се стичат
в локвите
по улици и тротоари.

. . .



5-6 август, 2005 г.

Изображение: Е.

решението
от Людмила @ 9:51 pm. Записано в: В действие

И така…решението е готово.

Делото отива на съд без да бъдат събрани ключовите доказателства от България, въпреки че предоставихме купчина пределно ясни документи, удостоверяващи тяхното съществуване.
Представени мотиви няма. Просто така.

Николай остава затворен, въпреки че с документи са оборени всички презумпции, при които по закон може да му бъде постановена мярка за неотклонение задържане под стража, и най-вече въпреки че има предоставен адрес в Гърция, към българското посолство в Атина.
Мотивите са, че е голяма вероятността да извърши ново престъпление. Интересно от къде се извлича тази вероятност, при положение, че са представени препоръките от над 60 човека за него като човек, документи удостоверяващи чистото му съдебно минало, заниманията му и така нататък.

Жалко наистина за усилията, които положи нашата държава. А бях толкова щастлива от тях… и така се надявах…

Явно играят големи пари тук. Защо ли не са ме научили да давам подкупи??

Сега най-важното, мисля, е колкото се може по-скоро “нашите” да скалъпят и одобрят поредното си безнадеждно правителство, за да има някаква що годе реално очертана институция, чието съдействие да се преследва отново. Не че през последните доста вече години държава е имало кой знае колко, но все пак… Нека Мони Паси да обяснява пред масата на Асен на “Славейков”, като видял залепен стикер, че всичко, ама всичко са направили и нямало какво повече. Човекът Соломон съжалявал. Да ни говори, вярваме му.

Къде се намираме изобщо, това нашият свят ли е? Вчера обсъждахме с Лина ето това:

Конституция на Република България
Глава трета: Народно събрание

Чл. 81
(1) Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
[...]
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

Елементарно. Дали някой се е наел да преброи колко пъти само за последните четири години е била нарушена Конституцията на РБ само по тези две алинеи само на този член 81?! Нагледали сме се на уникални кадри в “Господари на ефира”, а и не само, които го показват. За какво говорим изобщо? Имаме ли право да се надяваме?

Хубаво е, че някои хора са се задействали напоследък и са положили усилия, както казва Люси, но може и още. Винаги може и трябва още.

Днес, 1 август, заседава съвет, който ще излезе с евентуално решение дали делото на Баровски отива на съд.
Не преставайте да следите информацията на официалния сайт, да обсъждате, да говорите за случая, да търсите начини за някаква, макар и минимална, подкрепа. Нека не заспиваме. Всичко предстои.

Вижте само какво правят англичаните около случая “Майкъл Шийлдс” и то при положение, че е налице опит за убийство.

http://forums.liverpoolfc.tv/Forum15/HTML/027748.html
http://www.sofiaecho.com/forum/viewtopic.php?t=82
http://www.redandwhitekop.com/forum/index.php/topic,70773.0.html

Нищо не казвам за невинност или виновност на Шийлдс. Просто впечатлява поведението на сънародниците му, които толкова масирано, активно, дори истерично, се борят за неговото освобождаване. И не е ли всъщност това единственият адекватен вариант за поведение в подобни ситуации? Оставям настрана призивите на някои в тези форуми за бойкот на България, нейните стоки, курорти и т.н.

Така ли изглеждат българските престъпници, как мислите?
(снимката е от архива на Балканджи, така да се каже, а дали я е “щракнал” Спас или някой друг, не знам;)

ДОБАВКА от 02/08/05 в 01:00 am

Поради изразеното недоволство на някои хора, че правя аналогия между двата случая се налага да кажа следното:

Не правя аналогия между случая “Баровски” и случая “Шийлдс”, а сравнявам реакцията на българи и англичани като цяло.

Да, свинщина и ужасно престъпление е една “пияна свиня” (английска или българска) да смаже с тежък камък главата на млад баща и съпруг (български или английски), който в момента да не може да се грижи за семейството си, защото е бил на крачка от смъртта.

Дали за това престъпление трябва да отговаря Шийлдс не съм аз този, който може да каже. И точно поради този факт, тъй като и по-голямата част от англичаните едва ли могат да кажат (а ви уверявам, че подкрепата за него не идва само от “болни” фенове на футболния клуб от Ливърпул), обръщам внимание на степента на тази подкрепа. Представяте ли си какво щеше да се случи ако не ставаше въпрос за потенциално проблемен британски запалянко, обвинен в опит за убийство, а за архитект и музикант, английски гражданин, с чисто досие и минало, с творчество зад гърба си и т.н., обвинен в пренос на фалшива валута, за която не е доказано, че изобщо е знаел и е имал намерение да пренесе?

Този блог е мой, да, и няма да позволя да се сравняват по никакъв начин чрез подобни коментари степените на важност на два случая, вследствие на които по различен начин, но тежко, страдат български граждани. Не смятам, че нещата по някакъв начин подлежат на сравнение и че болката на единия и неговите близки и приятели е по-голяма от тази на другия и неговите близки и приятели. Или че да търсиш справедливост за единия е по-българско от това да търсиш справедливост за другия.

Нека вместо за пореден път да се конфронтираме помежду си, да започнем да отправяме все по-строги погледи (и не само погледи) към онези, които не си вършат работата и се смятат за неприкосновени. Ако някой има желание да развие аналогията със случая на медиците ни в Либия и поведението на Костов и сие, нека го направи. Аз не разбирам.

she’s made of hair and bone and little teeth
and things I cannot speak
she comes on like a crippled plaything
spine is just a string
I wrapped our love in all this foil
silver-tight like spider legs
I never wanted it to ever spoil
but flies will always lay their eggs

take your hatred out on me
make your victim my head
you never ever believed in me
I am your tourniquet

prosthetic synthesis with butterfly
sealed up with virgin stitch
if it hurts, baby, please tell me
preserve the innocence
I never wanted it to end like this
but flies will lay their eggs



Marilyn Manson, Tourniquet (from the album Antichrist Superstar, 1996)

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.



Кръвта ти ще изпия,
за да бъда Аз,
Чудовището.
Тринайсет голи охлюва ще плъзнат
по гръбначния ти мозък:
не, едва ли ще избягаш.
Налага се да режа бавно –
трябва да боли.
Афишите за представлението
разлепени са.
Отдавна.
В черно и червено.
Черно и червено.

18845735
OT: Mary
Darling, shte otskocha do pazara
za malko qbalki.
Idvam si do chas.



1 август, 2005 г.

Изображение: Е.

Днес в рамките на около час (правейки се, че работя) се поразходих и почетох малко повече в блога на Сашо Карчински. Готино място наистина. Какво да си говорим, момчето ми е градски… Винаги съм наблягал на факта, че хлорът е най-полезният хим. елемент и съм вярвал в благотворното му влияние при формиране на човешкия характер (мерси на румънските комшии!). По време на хегемонията му в атмосферата само качествени хора са се появявали на белия (и буквално) русенски свят.
Вдъхновен от последния пост на Сашо, излязох да мушна една мазна, софийска, следобедна баничка с хубаво, нашенско си, айрянче… Ако трябва да вляза в образа на Цеко К. Цеков (или както съм го чувал да се, хм, шегува с името си, “ЦК на БКП”-то…) – един от шофьорите на работа (бивш такъв на Пенчо Кубадински “тогава”) и безсмъртен класик на нашето време, ще кажа: “Евала, Саше!”, и после ще отхапя оттренирано и постъпково от кебапчето и филията хляб между пръстите на дясната ръка (с лявата се управлява МПС-то).

*ъъъ… неочаквано добра комбинация

8-)))))