09:45 най-много да отида до магазина за бира. знаеш как е с предиобедната жажда.

11:40 вече съм почти в час. почнах да чета борхес в оригинал. мисля, че не съм изпитвал такова удоволствие в живота си.

16:04 гледах филма. сега ще се бръсна, понеже ми се обадиха тази вечер да съм на работа. аман от наряди. добре е все пак, че си разказваме някакви делнични неща. ще станем по-реални.

Г.Г.
26 юли, 2005
(извадки от icq-мост Ст. Загора – София)

СЪБОТИ
Хорхе Луис Борхес

На К.Г.*

Навън е залез – патинирано бижу,
монтирано във времето -
и ослепял бездънен град,
където хората не те и забелязаха.
Мълчи или напява вечерта.
Там някой бляновете, приковани
в пианото, освобождава.
И вечно – многоликостта на твойта прелест.

* * *

Макар и да не го желаеш,
прелестта ти
прахосва щедро чудото си с времето.
В теб щастието е,
тъй както в листа нов е пролетта.
Почти съм вече никой -
дотолкова съм само този блян,
изгубващ се във вечерта.
Насладата е в тебе,
тъй както в шпагата – жестокостта.

* * *

Нощта сгъстява на прозореца решетката.
Сред стаята неумолима
се търсят като слепи двете наши самоти.
Над зрача надделява,
разкошна, белотата на плътта ти.
Във любовта ни горест има,
която си прилича със душата.

* * *

Ти,
която вчера беше само прелестта изцяло,
си също цялата любов – сега.

—

Превод от испански: Рада Панчовска
* Консепсион Гереро. – Б. пр.



Моето “Добре дошъл” и тук, в този свят, приятелю. Не ти ли бях казал, че нищо не е изгубено? Най-малко пък ние. Не смятам да слизам от планината, поне засега.
Our life has just begun.


Музикален фон: Leonard Cohen, “Waiting For The Miracle”
Фотография: Бате Владо
Злоупотреба с фотографията на бате Владо: Е.

(c) Зафер Галибов, фотография

Аз не обичам
(Владимир Висоцки)

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя – и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов



“Един сам човек, с една китара, се изправи срещу света, срещу живота, срещу злото. Разбира се, не оцеля. Но поне опита, в този безумен полет над кукувичето гнездо.”
(Д. Бърдарски)

Blog-a-thon tag:

First of all, this blog was created in consequence of my wish to raise a voice for the case “Nikolay Barovsky” and give a little help to people who were not my friends to that day, I didn’t know them at all. About a month or two later a demonstration in front of the Greek Embassy in Sofia was organised and it was possible and fairly successful due to the official blog and the posts of many bulgarian bloggers. Sad to say, the results for a true bulgarian so far are not good, freedom belongs to criminals and inactivity’s a way of life for the state apparatus (anything new under the sun?).

Moreover, I was charmed by the ideas of open culture and the word “sharing”. So, the blog became a way not only of expressing myself, but of fusing one soul with another into third, etc. A new game that can lead us everywhere. All one must do is climb a tree and catch a cloud.

Open a heart and get ready for the changes.


Other posts on EFF’s initiative
Aleks
Yovko
Peio


Photo: E.

Тази вечер след 18:00 до неясно кога – поредната сбирка на Дървено.
Лина ще е там с тефтер и квитанции, и който може и иска, нека даде някой лев за сметката на Баровски. Нищо задължително.
Разрешава се пиенето на бири и доброто настроение :)

Дървено се намира в парка “Заимов”, срещу Културен дом “Средец” (Младежки дом).

Това е приблизително мястото

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от свойте оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.


Петя Дубарова
Бургас, 1976
(стихосбирка “Аз и морето”)

На П.Д. и всички островитяни

До Острова на съществата неразделни
море от цветни силуети са преплували.
С боза и песнички по пътя са се черпили,
а в лодката им вятърът с косите налудувал се.

Когато скочили на сушата останали стъписани,
веднага им се мярнали две-три различия…
Котак и баукащо на маса спорели улисано,
пък два пингвина вдясно на шезлонги се припичали!

“К’во става тука, бе?!”, спогледали се двамата –
спогледали се, ала не съвсем успешно:
телата им и мислите били се вече срастнали!
Но след шокирането, станало им доста смешно…

Историята по-нататък някак си е тайна;
за повече ще трябва и сами да поогледате.
Оттам обаче, казват, връщане май нямало –
от Острова на съществата – неразделните.

22 юли, 2005 г.


Рисунка: Райо
(повлияна от стихчето и Паул Клее)

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

How insensitive I must have seemed
When she told me that she loved me
How unmoved and cold
I must have seemed
When she told me so sincerely
Why, she must have asked,
Did I just turn and stare in icy silence
What was I to say
What can you say
When a love affair is over

Now she’s gone away
And I’m alone
With a memory of her last look
Vague and drawn and sad
I see it still
All her heartbreak in that last look
How, she must have asked,
Could I just turn and stare in icy silence
What was I to do
What can one do
When a love affair is over


“How Insensitive” (“Insensatez”), 1961
Music: Antonio Carlos Jobim
Lyrics: Vinicius DeMoraes
English lyrics: Norman Gimbel

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.



Фотография и обработка: Е.
Модел: Кирил Петров
Концертно изпълнение: Жобим и Пат Матини

1837 – 1873





И още:

приятелю! Роден си на светла дата и нека животът ти бъде все по-светъл, Биляна и малката Йоана да ти носят много, много радост, а пък и от такива гадове като мен да не се отървеш скоро дано! И накрая… знаеш… любимата ти реплика на Васо Върбанов ;)))))

П.П. Това зеленото да не си помислиш, че съм аз – не, тва е Илиана Бойчева!!!:))))))

Лято, юли (9-и, събота), жега (почти). Триград.
Кръчмата се казва… мда, точно така, “Камината”.
Коя е най-зловещата фигура, a?



Малкото е 100.



Менюто е тотален джаз.



There’s something fishy about it…

Who wants to separate
The world we know from our beliefs
And who sees only black and white
Distinguish loss from sacrifice
Some day we may come to peace
With the world within ourselves
And I will await you
Until I close my eyes

When your time has come
You know you’ll be lonely once again
And the final winter comes to us all
Life is treacherous
But you’re not the only who must pretend

We’re a second in time
We’re the last in the line
Of the prey that walks the earth
Good and evil combined

I am the god in my own history
The master of the game
I may believe if she would come to me
And whisper out my name
Sometimes I wonder where the wind has gone
If life has ever been
Sometimes I wonder how belief alone
Can cut me free from sin

When you close your eyes
Mementos of summer retrieves your mind
Like a drizzle afternoon cleans the air
When the winter blows
You’re glad you remember you really tried

And it comes to an end
Even winter… life fall
And we all have our beliefs
Pray for mercy for all

I am a man without a mystery
The deal is done within
I will embrace the coldest winter breeze
And pay for every sin

[Helena]
VICTORIA, NON PRAEDA
MEMENTO MORI

[Mephisto]
UNA VOCE… VOLO, NON VALEO
DULCE ET DECORUM EST
PRO PATRIA MORI
MEMENTO MORI

[Ariel]
So subservant in your embrace
No more denial
No run away
This is the final
My last recall
And that’s the price for what we learn
The more we know the more we yearn
Cause we’re so alone

I am a man without a mystery
The deal is done within
I will embrace the coldest winter breeze
The journey can begin
I’m still the god in my own history
I still believe that she will come to me
And whisper out my name

Some day we will come to peace
And reach beyond behind the lies
And I will await you
Until I close my eyes




Kamelot, Memento Mori (from the album The Black Halo, 2005)

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.

Великолепно. Горещо препоръчвам на незапознатите все още.
Благодарности на Стария Кашик;)

Фотография: Е., Централни Родопи

Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.

…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които всеки казва.
В очите ми ще зърнеш корабче да плува,
във твоите ще срещна синя безнадеждност.
Листата ще са пожълтели и ще падат,
ще плачеш, но ще се разсмееш най-накрая.
Ще видиш, че сезонът за любов не свършва,
и всеки нов живот от нова смърт се ражда…

съдържание и споделени източници