Напоследък животът ми стана по-интересен. Някои неща дори толкова ми харесват, че се увличам и тръгвам по пътеки, които нямам представа накъде водят. Напълно в духа на опитите ни да бъдем (донякъде) свободни, започнах в определени моменти с нарастваща сила да сливам не само думи, но и чувства и усещания за наличието на такива у друг, неизказани, независимо от посоката, в която са насочени. Добавям себе си в целия микс, съграждам споделени образи, рисувам си прозорчета към тях и влизам, взривявам вътрешността, говоря с думи, които са и мои, но и не съвсем. Спонтанноста е налице. Понякога започва да става леко плашещо, играта е вълнуваща. Но и се пробужда въпросът “Аз ли съм или не съм?”, къде е истината? Надявам се през последните няколко дни и тежки нощи, които имах, да не съм наранил определени същества по някакъв начин, да не съм прекалил с прекомерното възползване от щампата “Creative Commons License”. И всъщност, чувствата също ли се декларират като свободни/отворени, заедно с всичко останало, или някои неща не трябва никога да бъдат докосвани? Дали не прекалявам? Някои сови знаят…;). Преди малко прочетох нещо много красиво, написано тази нощ, на фона на любимите поркюпайнци, което ме замисли отново… Аз знам само, че физически съм много изморен, появиха се кръвоизливи в очите ми, и утре с няколко от офлайн френдовете ще изчезнем за 2-3 дни до Триград. Имам нужда да подишам, да помедитирам, да се скрия. Но ще се върна.
And something warm and soft just passed through here
It took the precious things that I hold dearer
It rifled through the grey and disappeared
The creeping darkness makes the small hours clearer
Like a cancer scare
In the dentist’s chair
Sucking in the air
Wire across the stair
Kicking down the door
At your local store
With the world at war
Voices through the floor
Unexpected news
Wearing high heeled shoes
Blowing out the fuse
Paying all your dues
Deadwing lullaby
Like a fracture tied
It’s a worthless lie
To the public eye
I don’t take waifs and strays back home with me
My bleeding heart does not extend to charity
Yes I’d have to say I like my privacy
And did you know you’re on closed circuit TV?
So smile at me
And a dream you had
Of your mum and dad
On a beach somewhere
And the poison air
With the cancer threat
In a cigarette
Deadwing lullaby
Find a place to hide
And from the yellow windows of the last train
A spectre from the next life breathes his fog on the pane
I look with you into the speeding black rain
Afraid to touch someone, afraid to ask her for her name
And in the morning when I find I have lost you
I throw a window open wide and step through
Porcupine Tree, Deadwing (from the album Deadwing, 2005)
Written by Steven Wilson
Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.
Изображение: Е.
