Кръвоизливи

кръвоизливи

Напоследък животът ми стана по-интересен. Някои неща дори толкова ми харесват, че се увличам и тръгвам по пътеки, които нямам представа накъде водят. Напълно в духа на опитите ни да бъдем (донякъде) свободни, започнах в определени моменти с нарастваща сила да сливам не само думи, но и чувства и усещания за наличието на такива у друг, неизказани, независимо от посоката, в която са насочени. Добавям себе си в целия микс, съграждам споделени образи, рисувам си прозорчета към тях и влизам, взривявам вътрешността, говоря с думи, които са и мои, но и не съвсем. Спонтанноста е налице. Понякога започва да става леко плашещо, играта е вълнуваща. Но и се пробужда въпросът “Аз ли съм или не съм?”, къде е истината? Надявам се през последните няколко дни и тежки нощи, които имах, да не съм наранил определени същества по някакъв начин, да не съм прекалил с прекомерното възползване от щампата “Creative Commons License”. И всъщност, чувствата също ли се декларират като свободни/отворени, заедно с всичко останало, или някои неща не трябва никога да бъдат докосвани? Дали не прекалявам? Някои сови знаят…;). Преди малко прочетох нещо много красиво, написано тази нощ, на фона на любимите поркюпайнци, което ме замисли отново… Аз знам само, че физически съм много изморен, появиха се кръвоизливи в очите ми, и утре с няколко от офлайн френдовете ще изчезнем за 2-3 дни до Триград. Имам нужда да подишам, да помедитирам, да се скрия. Но ще се върна.

And something warm and soft just passed through here
It took the precious things that I hold dearer
It rifled through the grey and disappeared
The creeping darkness makes the small hours clearer

Like a cancer scare
In the dentist’s chair
Sucking in the air
Wire across the stair
Kicking down the door
At your local store
With the world at war
Voices through the floor
Unexpected news
Wearing high heeled shoes
Blowing out the fuse
Paying all your dues
Deadwing lullaby
Like a fracture tied
It’s a worthless lie
To the public eye

I don’t take waifs and strays back home with me
My bleeding heart does not extend to charity

Yes I’d have to say I like my privacy
And did you know you’re on closed circuit TV?
So smile at me

And a dream you had
Of your mum and dad
On a beach somewhere
And the poison air
With the cancer threat
In a cigarette
Deadwing lullaby
Find a place to hide

And from the yellow windows of the last train
A spectre from the next life breathes his fog on the pane
I look with you into the speeding black rain
Afraid to touch someone, afraid to ask her for her name

And in the morning when I find I have lost you
I throw a window open wide and step through


Porcupine Tree, Deadwing (from the album Deadwing, 2005)
Written by Steven Wilson

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.


Изображение: Е.

7 коментара на 'Кръвоизливи' »»

  • коментар на 07/07/05 в 12:54 pm

    Чувствата са точно това, което е свободно дефинирано. И свободно споделено. И до къде е свободно, всеки сам решава. Докъде ще поиска другият да участва, също. Чувствата никога не нараняват… не и така, не и тези.

    Вълнуващо е, особено, ако не е свикнал човек. И аз се плаша в тези случаи, и аз изтръпвам не наранявам ли разни хора, но няма как да знам, ако те не ми кажат. И ако не ми повярват, че искам да сме приятели, защото са ми страшно ценни. И ако не ми позволят да съм част от живота им, въпреки всичко. Ако не се случи, може би не съм показала достатъчно какво значат за мен и загубата е изцяло моя…

    Но е прекрасно, защото от хаоса изскачат неща, които никой не е очаквал. И даже му трябва време, за да свикне да ги вижда, както очният мускул се акомодира към светлинните промени. Совите никога не бъркат посоката, просто са мъдри и знаят къде свършва пътят им, а ние понякога не го знаем. Но никога не спират на случайно място. Спират само там, където знаят, че ще намерят подслон, топлина и приятел… или поне на мен ми се ще да вярвам, че е така. Наистина…

    Завиждам ти, че ще избягаш за малко. Когато решиш, се върни. Всичко тук ще е на мястото си и ще те чака. Както винаги.

  • коментар на 08/07/05 в 7:57 pm

    Там, в Родопите, си изплакни лицето и очите със студена, истинска и чиста вода и ще ти мине. Ще се успокоиш – тя тази планина е мъдра, приютява като жена, дарява те със спокойствие и уют, освежава душата и очите. И тази картинка по-горе ще се превърне в красива, нежно-зелена прелест, която ще запазиш дълго – пожелавам ти го от сърце. Лек път и се върнете здрави :-)

    Скоро си мислех, защо казваме “отивам на Пирин” и “отивам в Родопите”? :-)

  • коментар на 09/07/05 в 7:09 pm

    Брато, … ти разби сърцето ми … Миналата седмица ти изпи половината от последната ми бутилка Гин (да не говорим за тоника) …
    Е … щом обаче съвестта те гризе …
    Прощавам ти …

  • коментар на 11/07/05 в 12:47 am

    Дълъг, пак разджиняваш темата… Че и с тоник;). Съвестта може да ме гризе единствено за неуважената, останала неразбрана в онази нощ, втора половинка от бутилката (тя неслучайно е в женски род…:)

    Алекс, Таня, благодаря. Върнах се. Жив, здрав, изпълнен. Малък и незначителен…;)

  • коментар на 11/07/05 в 1:18 am

    Малък и незначителен…

    Евгени, а бой де?… Ще се караме за подобни квалификации…

  • коментар на 12/07/05 в 12:19 am

    “Малък и незначителен…”

    Евгени, а бой де?… Ще се караме за подобни квалификации…

    Хм … хм … ами така си е – той сам си призна за неуважената останала (в женски род) бутилка … Родопи ли!?!?! Следващият път кат’ ми се явиш тука по служба само кисело мляко “Родопея” + вода (Айран без MAIDEN ‘начи) (ше прощаваш за “некирилицата”) с много ПАМИДОВА ракия – откритието на моя живот (дами, … ще ме прощавате ама …) + 6 degrees (що ли тва сега слушам ама снощи гледах Big Fish пък сега Памидова … ) …
    Абе … някой разбира ли ми кво искам да кажа … щот аз … хм … (справка – “откритието на моя живот”)
    Абе …

  • коментар на 12/07/05 в 11:45 am

    Бе ти докога ще продължаваш да ме излагаш?!! Дай нещо по-конструктивно, по-градивно така… Памидова-мамидова… Бъркаш ме с някого, мой човек – аз не пия. И като заговори за риби – ето до какви неща води прекаленото впиянчване – до ей такива

Коментирай »»