Тази година, поради твърде честите приливи и отливи в настроението ми (причината е ясна), не бях изобщо сигурен дали да се заемам с подготовка и осъществяване на масови забави. Интересното е, че петъкът – самият 17-и, беше изцяло безалкохолен, което от много години не помня да се е случвало. Вечерта дори останах напълно сам в апартамента. Предстоеше обаче съботният ден. И отново не съжалявам за избора си. Почитателите ми се оказаха доста – от тримесечно бебе (леко нестандартно за нашите събирания, но Йоана е страшна;) до тридесетгодишни архивни фенове на Пърпъл… Получих не малко предметни награди, като връчването на някои от тях беше почти ритуално, постъпково и целящо да ме затрудни максимално с разопаковането (бате, догодина ще ти го върна още по-сериозно, запомни това:). Имаше само приятни изненади, най-фрапиращата – изфабрикувана от Райо и Алекс, които се оказа, че цяла седмица са живели в конспирация и грях… Пак казвам и на двамата – само няма да се притеснявате, единственият неприятен елемент са клонящите към 1000 страници, които сега ще ме карате и да чета, дано не умра от Джойс:). От коментара на Алекс по-късно разбрах, че не сме се изложили много, макар че ако беше останала до по-късно, не знам…:) И благодаря за хубавите думи от името на останалите. Цялата неделя мина в пост-парти депресивна релаксация. Райо днес ми каза, че още е зле;). Аз обаче съм много добре по три причини:
1) издържах! След голямото чакане най-после си го закупих и възползвайки се от липсата на ток на работа, отскочих до вкъщи, за да го чуя… Вече мога да се застрелям…:)
2) но пък това последното ще се отложи, защото след малко потеглям за Фестивална, където г-н Мъстейн ще сподели с нас невероятните си положителни енергии (няма да забравя думите на вездесъщия Иво Кицов в брой на в-к “Ритъм” от ‘93-та – “човекът, който пее така, сякаш оса играе в носа му казачок”:))

А третата причина… Третата са си субектите от едната от категориите, към които спада този пост. Thank you, people, че ви има, както се казва. Вие сте ми най-хубавият подарък, винаги.
;)



Студени са ръцете по стъклото на живота,
денят прегръща с боса нова на Жобим нощта.
Сълза във лявото око на бог…

…и той отпива двадесет и осма глътка
от чашата на моята предначертаност.



На баща ми, чийто глас за пръв път няма да чуя в този ден по телефона.

17 юни, 2005 г.



Фотография: Е.

През последните няколко дни след съботния, когато бяха възстановени нормалните функции на мозъка и организма като цяло (принципно в квартал “Дружба” имам навик да спя на пода – просто всяка година се намират други, по-изтънчени, да заемат меките участъци…), в главата ми се насъбраха не малко впечатления. Имаше вълнения, имаше развитие. Времето все не стига, но както казва Маниакса, някои неща трябва да се записват, за да не бъдат забравяни. Опитвам да се отърся от емоциите и да пиша трезво.

Неделя, 12 юни. Пристигам в О’Шипка малко след 22.00. Намираме се с Райо, запознавам го с Лина и Люси, лев и трийсет за първа бира и колелото се завърта. Пристига Алекс, махам й с ръка. Споменава нещо за късогледство. Виждам Хриси, виждам Йовко. “Балканджи” се качват и забавата е сега и тук. Музика, поезия, публика, хумор, жици, двойни каси и една забрадка. Знам, че Денят ще дойде и ще видя и Баровски там, където му е мястото. Хармония и съвършенство. Отправям апел към съществата от жълтите павета да се приеме закон за окончателното и безвъзвратно присъединяване на Баба Яца към ВИГ “Балканджи”. Нямам думи. Но Баба Яца има. Поклон пред гения. Йовко е през цялото време до дясното ми рамо и усещам, че се забавлява. Понякога е приятно да си анонимен като мен и да сливаш енергии с Големите без те да подозират, без да ги притесняваш. Най-отпред, на фронтовата линия, Маниакса и Лина плуват в море от коси. Носталгия по годините в четвърти блок преди отбиването на службата, косата до кръста, черното касетофонче и мускулните трески на врата.
Киро закрива стопроцентовото удоволствие с елегантно напомняне в понеделник и ние да сме там, където ни е мястото. Не познавам този човек. Не познавам историята му. Дали мога да си позволя лукса да му се възхищавам? Ще рискувам.
Горен етаж. Прекалено светло. Не знам дали да остана, подхождам първосигнално и завивам надясно към салона с пиците. Продължавам да се чувствам непривично (и е нормално) сред тези хора. Малък спор с Яна на тема шантави идеи, реализъм, прагматизъм. И паралелно на заден план в съзнанието ми въпросът: “Кой съм аз, по дяволите, и какво право имам да им говоря изобщо?!”. Яна и Спас са уникална двойка, разбирам го в понеделник.
По-късно такситата идват и си отиват, двама души си общуват, часът е четири и нещо, и пак се оказва, че ще даваме различни смени със съня. А на Жени брат й и съратникът му крачат устремено в тъмната нощ. Може би към светлото утро и новите хоризонти. Шипове и кожено яке със стикер на гърба.

Понеделник, 13 юни. Проблемно ставане, работа. Времето е идеално, много различно от миналата седмица. Тръгвам и в два без десет съм там. Милиционерите са доста. На тениската ми ясно пише, но репортерката от Диема все пак ме пита, “Вие от протестиращите ли сте?”. Въпрос на възпитание предполагам, лошо няма. Горещо настоява за интервю и се съгласявам. Казвам й шеговито, че и аз съм от “бранша” и ако може да не ми манипулира думите на монтажа, щото тия работи ги знаем как стават. Доста медии се отчитат с присъствие. Люси влиза в серия, предполагам изморителни, интервюта. И така започват шестте часа. Да, в България има, може би не много, но истински млади хора със сърца. Яна се е оказала права миналата вечер, че и това е достатъчно в момента, че времето на някои идеи не е дошло. Възхищавам се на всички, които са там. И на тези, които не са могли да дойдат, но са имали огромното желание. Това Е много. Мисля, че ченгетата не са присъствали на по-мирна и приятна демонстрация, видимо доволни са, че нямат работа, и някои се държат дори мило. Ники Баровски също е с нас и ни се усмихва – от снимката и чрез музиката и думите. Тези негови толкова хубави думи. На китарата е Спас (перфектен), до него Яна – добрата му жена с големия глас, останалите сме с тях. Киро се включва инцидентно с дълбокото си гърло. Понякога се спират хора и задават въпроси, някои от тях се подписват. Появява се и човекът с “ALTER” отзад на главата и прави една човешка “инсталация”. Хванати за ръце. Ляв крак горе. Смяна. Десен крак. Тишина и осъзнаване на болката. Накрая и гайдарят в бяло… В няколко мига от този ден времето спира и всичко в мен настръхва – усещане, че съм част от нещо голямо и истинско.

фотографии Георги Димитров
(c) 2005 Нет Инфо БГ

Тази вечер Люси е написала, че все пак има някаква реакция и наченки на активност, засега само от гръцка страна. “Нашите” хора, за съжаление, отново проявиха наглостта си. Коментарът на Грънчарова е като изплют от софтуер за безсмислени изказвания.
А благодарение на разменените коментари в блога между някои по-добри момичета;), е решено да се открие банкова сметка за всевъзможните разходи, и да има всеки месец примерно по две срещи на Дървено, където да даваме по някой лев. Чудесна идея. Струва ми се, че Люси наистина никога не би поискала сама нещо такова. Историята продължава.

Последно напомняне:

Днес, 13 юни, 14:00 – 20:00
Пред гръцкото посолство в София – ул. “Сан Стефано” 33

Мирна демонстрация в подкрепа на арх. Николай Баровски

Ела със мен
Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай

Стоим безмълвни, прегърнати
На ръба на земята
Жадни за огън и живот
Чакаме зората

Сега сме тук
Тръпнем в очакване
Пълни с надежда
И сила

Жив живот в нази ражда
Първия лъч светлина
Мракът зад нас гасне бавно
Слънцето гони нощта
В черната бездна проблясва
Гребен на бяла вълна
Огън в морето
И в нашите сърца

Стоиме голи пред изгрева
Морето гали телата ни
В пътека слънчева се къпем
Ние сме зората


Николай Баровски и “Балканджи”
“Зора” (от албума “Пробуждане”, 2001)

Днес денят ми е по-свеж. Най-после се снабдих с няколкото часа сън повече, от които се нуждаех. Снощи мероприятието в Ректората беше приятно, едно такова… студентско. Лека разправийка в началото с портиерите (2 броя), които искаха да съм студент от Алма Матер. То и аз искам, но ми е малко късно. После с благи думи се разбрахме с тях, че отрепки няма да влизат, само качествени хора, и ще пускат. Относно музиката, съществени бяха двете групи. Преди това се вихреше вариант на Стар Академи, който пропуснах. Първата банда (с част от членовете на Балканджи) започна с резачка на Металика от далечната 83-та и оттам нататък имаше и Куийнсрайк, и Камелот… общо взето струговете не спряха да работят. Барабанистът здраво блъскаше. Радват ме такива хорица. После и Балканджи – страшни. Наложи ми се през половината време да съм пред залата, но нищо, чуваше се. Доста народ подписа петицията. Заминаха и всичките стикери. Подписването продължава в неделя вечерта на концерта на Балканджи в О’Шипка, както и между 14.00 и 16.00 в понеделник пред Гръцкото посолство на “Сан Стефано” 33. Благодарен съм на Владо, че дойде набързо със Здравка, само за да сложат и те подписите си. За апатията на други не ми се говори в момента. Имаше доста смешни моменти при четворното подписване (петицията ще се внася на четири места), като запитването да си пишат ли “факултетни номера, нещо?”. Както и един забавен тип, който половин час след като го бях видял да си тръгва, се върна пред мензата и каза, “Извинете, бихте ли ми казали как да се измъкна оттук!”. Думата “алкохол” не съм я споменал досега, няма и да го направя. Трябва да се държим все пак на положение. Запознах се с още свестни хора, поговорихме си, с някои повечко дори;). Това е. Продължаваме да гледаме само напред. Да не забравяме думите на Фокнър, че човек не само ще оцелее, но и ще победи, стига да не спира да върви и да има достатъчно време (благодаря ти, Гешев).

10 юни е чудесна дата, защото малкото ми племенниче, което е с майка си в една далечна Либия, има рожден ден, както и един от най-Големите в живота ми – и буквално, Янев. Дълъг, подготвяй се, довечера идем към втора серия на “Дружба” с пълната мощ, комфорт и грация на ОРАНЖЕВИТЕ МАШИНИ.
:)))

снимката е от фотоапаратчето на Герги

Слушам Stream Of Consciousness на Dream Theater не знам за кой път тази нощ. Има един момент – започва от девета минута и втора секунда – ето това е дефиницията на свободата.

Върнах се преди час-два-три от, как беше, ИББ в “Кривото”, на “Будапеща”. Питах, но така и не запомних какво съвсем точно означава съкращението. Едното “Б” е бира със сигурност – и бира имаше. В началото се чувствах леко неловко – видях дълги маси, хубави хора, и попитах, “Извинете, тук ли е събирането за Николай Баровски? Защото Лина ми каза да дойда към девет…”. Един човечец с дълга блага брада и коса ми отвърна, “Ами не съвсем, но не е като да не знаем за какво става въпрос…”. Разбрах. Не ми отказаха да се присъединя на едно ъгълче на масата, разбира се, и почаках. После дойде Лина, после и Люси с Владо… и така. Хубави хора, казах го вече, нали? Аз не съм като тях, нямам техните познания. Генерално може да се каже, че долу-горе съм провалил последните 8-9 години от 27-те си… Говориха, говорихме…

Миналата седмица един приятел ме попита, “Как можеш да си сигурен? Видя ли я? Погледна ли в очите й? Тя може да е луда…”

Погледнах, човече, погледнах най-после в тези очи. Не съм се съмнявал (и майка ми има шесто чувство), но това ми дойде в повече… Край. Отсега нататък заявявам, че една важна част от ежедневиeтo ми ще минава в мисли и опити да се направи нещо за Баровски, докато не успее най-после да прегърне навън Людмила, тази толкова добра сестра, да прегърне една изстрадала майка, да прегърне слънцето навън с цялото си свободно същество. Ако се проваля, то значи съм глупак и не заслужавам този живот кой знае колко. Много е вероятно – аз не съм герой, къде са истинските герои на нашето време?

Роди се общата идея в понеделник на демонстрацията да направим нещо като “Дружески кът за Баровски” – всеки от вас да донесе по нещо малко от себе си, от своето ежедневие, нещо, с което е свикнал и е обичал през годините – диск на любима група, порцеланова чаша, с която си пие кафето, може би, всяка сутрин, плюшена играчка, или пък книга, писалка, снимка… По ваш СВОБОДЕН избор. Нещо, с което ще ви е трудно да се разделите, чиято загуба ще ви накара да се почувствате само за миг НЕСВОБОДНИ и леко тъжни. И което безрезервно да “подарите” на Ники, нищо, че няма да го получи, нищо, че няма да знае. Боговете знаят. Защото какво са солидарността и саможертвата? Само думи? Какво са думите пред делата? Какво сме ние и всички тези вещи пред вечността? Знам, че е трудно. И с мен е така. Но какви сме ние ако не можем да направим нещо истинско, не толкова заради медиите, а заради нас самите? Живеем ли или сънуваме кошмарния си сън? Сме или не сме? Много въпроси, на които само умни хора като вас могат да открият отговорите. Не казвайте нищо, помълчете малко и после просто го направете. За Свободата и за Николай. Заради онази усмивка на снимката горе вляво. Заслужава си.

За теб…

Безмълвен, от смъртта роден,
в очите ти се гмурвам безрезервно.
Усмихваш се, “Не си за мен…
Какво като котакът те харесва!”
Изплувам бавно и поемам дъх -
със Синьото отдавна съм приятел.
Усмихвам се, “Това не е ли млъх?!”
и котето се втурва без да чака.
“Най-после”, казвам,
“Да”, отвръщаш ти,
и в този миг Меркурий спира…

…а котките, останали сами,
безмълвно баукат без да мигнат.

7 юни, 2005 г.



С поздрав най-сърдечен, драги ми смехурко,
и пожелание за по-ведро утро.
От синята котка.
;)

Рисунка: Е.

След получаването на официалното разрешение за протест, публикувам информацията, която току що получих от Райо – това са крайните варианти.

След кратко обсъждане нанесох малко корекции и нещата са готови. Ето и инструкциите:

1. Файл за стикера за протеста:
http://rayo.elsys.bg/barovski/stiker_13.06.pdf

2. Файл за обикновен стикер, два варианта:
http://rayo.elsys.bg/barovski/stiker_1.pdf
http://rayo.elsys.bg/barovski/stiker_2.pdf

3. Файл за тениска, два варианта:
http://rayo.elsys.bg/barovski/teniska_1.pdf
http://rayo.elsys.bg/barovski/teniska_2.pdf

• Всички файлове са PDF-формат, т.е. могат да се печатат навсякъде, поради универсалността на формата. Стикерите са дублирани по три броя на лист А4, като между отделните дублажи има тънка сива лента, за да може след като се разпечата да се реже по нея.
• Предлагам, за да излиза по-евтино и достъпно надписите да се печатат винаги в черно, а тениската или стикерът да бъдат в оранжев, тъмножълт или, разбира се, бял цвят.

Ето и малко инфо за това къде може да разпечатате стикери:

Адресът е ето тук:
гр. София, бул. “Витоша” 1А, Търговски дом – магазин №7, срещу бирария Швейк.
Телефон/факс: 02/950-44-85, 950-44-85
http://www.cores.bg/contactus/index.shtml

А цените съответно са:
ORAFOL самозалепваща се хартия А4 – 0.30 лв. за бр.
Черно-бяла разпечатка – 0.20 лв. за бр.
Общо – 0.50 лв. за един брой А4 /т.е. три стикера/

Възможни са и други места, естествено, стига да намерите стикерна хартия. По принцип най-изгодно е в печатницата, където лист А4 е с около 10 ст. по-евтин.

Тениски, както вече беше казано на http://barovsky.ludost.net/freedom/, може да си направите при ксерокса на Народната библиотека (7 лв. за щампа А4 и 9лв. за А3; цената включва и тениската) или в някои фото-студия (Kodak на “Витошка” например).

1. The Root Of All Evil
2. The Answer Lies Within
3. These Walls
4. I Walk Beside You
5. Panic Attack
6. Never Enough
7. Sacrificed Sons
8. Octavarium


Днес е хубав ден. Ражда се за света осмата студийна рожба на една от най-големите ми и вечни любови. Старата тръпка отново е тук. Никакви мп3-та. Никакъв даунлоуд. Ще чакам търпеливо и безкомпромисно. Когато се намерим, ще се затворя в театъра на мечтите, ще заключа вратите и ще попивам с всичките си сетива.



He seems alone and silent
waiting on his hands and knees
The chill of winter’s darkness sits quietly

Moved by desire and fear
he takes a few steps away

Lifting shadows
off a dream once broken
She can turn a drop of water
Into an ocean

And she listens openly

He pours his soul into the water
reflecting the mystery
She carries him away
and the winds die slowly

And she listens openly
And she listens openly


Dream Theater, Lifting Shadows Off A Dream (from the album Awake, 1994)



Cover art, song titles and lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.






Животът ми - тъга.
Сърцето ти -
ще го изгубя ли и него?



I know that I don’t know you
and you couldn’t know me
But time and space collided
and here we are, here we are

I know that you don’t understand
and I can’t explain
But circumstance conspired
and here we are, here we are

“The time is four nineteen…”
“Time flies…”
“???”
“The answer is no…”

And I know we can’t turn back all the years
Time reflected in a shade of gray
But I often wonder what could have been
And I still hold on to yesterday

And I know we’re not children any more
Innocence lost in a sea of gray
But I often wonder what else could be
And I still dream of running away


So where do we begin
and what else can we say?
When the lines are all drawn
what should we do today?



Fates Warning, Part VI (from the album A Pleasant Shade Of Gray, 1997)

Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.