Меркурий ли?
За теб…
Безмълвен, от смъртта роден,
в очите ти се гмурвам безрезервно.
Усмихваш се, “Не си за мен…
Какво като котакът те харесва!”
Изплувам бавно и поемам дъх -
със Синьото отдавна съм приятел.
Усмихвам се, “Това не е ли млъх?!”
и котето се втурва без да чака.
“Най-после”, казвам,
“Да”, отвръщаш ти,
и в този миг Меркурий спира…
…а котките, останали сами,
безмълвно баукат без да мигнат.
7 юни, 2005 г.
С поздрав най-сърдечен, драги ми смехурко,
и пожелание за по-ведро утро.
От синята котка.
;)
Рисунка: Е.
