Тази година, поради твърде честите приливи и отливи в настроението ми (причината е ясна), не бях изобщо сигурен дали да се заемам с подготовка и осъществяване на масови забави. Интересното е, че петъкът – самият 17-и, беше изцяло безалкохолен, което от много години не помня да се е случвало. Вечерта дори останах напълно сам в апартамента. Предстоеше обаче съботният ден. И отново не съжалявам за избора си. Почитателите ми се оказаха доста – от тримесечно бебе (леко нестандартно за нашите събирания, но Йоана е страшна;) до тридесетгодишни архивни фенове на Пърпъл… Получих не малко предметни награди, като връчването на някои от тях беше почти ритуално, постъпково и целящо да ме затрудни максимално с разопаковането (бате, догодина ще ти го върна още по-сериозно, запомни това:). Имаше само приятни изненади, най-фрапиращата – изфабрикувана от Райо и Алекс, които се оказа, че цяла седмица са живели в конспирация и грях… Пак казвам и на двамата – само няма да се притеснявате, единственият неприятен елемент са клонящите към 1000 страници, които сега ще ме карате и да чета, дано не умра от Джойс:). От коментара на Алекс по-късно разбрах, че не сме се изложили много, макар че ако беше останала до по-късно, не знам…:) И благодаря за хубавите думи от името на останалите. Цялата неделя мина в пост-парти депресивна релаксация. Райо днес ми каза, че още е зле;). Аз обаче съм много добре по три причини:
1) издържах! След голямото чакане най-после си го закупих и възползвайки се от липсата на ток на работа, отскочих до вкъщи, за да го чуя… Вече мога да се застрелям…:)
2) но пък това последното ще се отложи, защото след малко потеглям за Фестивална, където г-н Мъстейн ще сподели с нас невероятните си положителни енергии (няма да забравя думите на вездесъщия Иво Кицов в брой на в-к “Ритъм” от ‘93-та – “човекът, който пее така, сякаш оса играе в носа му казачок”:))

А третата причина… Третата са си субектите от едната от категориите, към които спада този пост. Thank you, people, че ви има, както се казва. Вие сте ми най-хубавият подарък, винаги.
;)