“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.”
Христо Ботев, в. “Знаме” бр. 23, 27 юли 1875 г.
“Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.”
Христо Ботев, в. “Знаме” 22, 13 юли 1875 г
Основната причина да побързам с публикуването на този блог е желанието ми да пиша за случая “Николай Баровски”. Няма утеха за страданието, но поне историята ще се разпространява по още една електронна пътечка, която може и да ни отведе някъде. Началото на разкритията беше поставено от сестрата на Ники – Людмила Баровска, с тази статия на 28 март. Впоследствие блог-обществото прие трагедията присърце и се появиха не един или два ангажирани коментара – Александра Костова, Йовко Ламбрев, Григор Гачев и всички останали се опитаха с публикациите си да предизвикат гласност. Цветелина Костова беше, доколкото знам, главният “виновник” за направата на официалната страница, където подробно е описана историята и Люси споделя с нас развитието на случая. Аз не познавам Ники Баровски лично, но какво от това. Следих нещата от самото им начало, повярвах и знам, че е невинен. Но дори това, че аз и една група хора сме на такова мнение, няма голямо значение в момента. Нихилистите в тази държава са като гъбите (не можело да си свестен и добър човек и да загазиш – има нещо съмнително тук…; или пък: “Е, кофти се е прецакало момчето, ама като е балъче… да си е проверил багажа бе…”). Да. Това каза и генерал-лейтенантът, с чието име ще избегна да омърся блога си точно сега. Всички го знаем и не ни “требе жокер”, защото сме “от там”.
Трябва да се наблегне на закона и на презумпцията за невинност, на стъпките, които институциите са ДЛЪЖНИ да направят за ЕДИН БЪЛГАРИН (музикант и архитект или оператор на струг, готвач, шофьор, безработен – без значение), виновен или не, до насрочване на процес. Изкуството да се “скатаваш” се учи в казармата. Тези (да ги нарека ли?) хора във властта и администрацията са професионалисти в това отношение.
Онези там, които ни управляват, които се правят на тежки генерали, прокурори, депутати, великани са всъщност наши СЛУГИ и са там заради нас, а не заради себе си. И не заслужават и капка спокойствие и комфорт докато са СЛУГИ на обществото, което им плаща заплатите.
Йовко Ламбрев
Толкова е просто. Трябва да се говори. Не трябва да спираме да говорим. Не е вярно, че това не ни касае, не е вярно, че не можем нищо да направим. Всеки може да направи нещо наглед малко или поне да опита. Днес моят приятел Полихронов пусна тема във форума на българския риболовен портал. Райо пък каза, че ще го направи във форума на FlashBG и обсъдихме разпечатването на стикери. Говорих с младия режисьор Светльо Драганов и с един от операторите на Халваджиян, които пък, надявам се, ще “пуснат мухата” на други и т.н. по веригата. Все нещо може да стане, нали? Не е толкова трудно. Предполагам сте гледали чудесния филм “Предай нататък” (Pay it forward)… Малко е наивно, така ли?
Няма по-ценно от хората. Дори и ако всичко тръгне на пълна разруха, ако остане човекът, той пак всичко ще съгради, ще създаде.
Александра Костова
Нека сме наивни тогава. Хайде да спрем да бъдем мишки и да се събудим в кожите на това, което сме – хора. И не за пет минути. А поне за цял един живот.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
