8 коментара на 'Неозаглавени и забравени' »»

• Алекс
  коментар на 29/06/05 в 2:40 am

  Цяло семейство поети сте вие ;-). Което значи само едно – твори, не спирай…

• Евгени
  коментар на 29/06/05 в 3:04 am

  Виждам, че и аз съм като нея – разхвърляни думи, не много на брой, по тетрадки, тефтери, хвърчащи листи, в моя случай и файлове. Сигурно е, че има и неща, които няма да бъдат открити никога… Тя се предаде отдавна и сега е далече. Най-болезненото е, че и докато беше наблизо, също бяхме общо взето далечни. Тъжно е да растеш и живееш в ежедневие без споделяне на най-ценното от себе си.

• Алекс
  коментар на 29/06/05 в 3:35 am

  Много си прав… Пътят и към моята сестра беше трънлив. Макар да гледах този към мен да е винаги гладък, каквото и да ми струва. Странно е как хора, които са ти най-близки, дори по кръв, могат да те раняват толкова дълбоко понякога…

  Преди две-три години й разказах много неща, които помнех, а тя беше забравила – думи, неща, които съм правила, тя също… Отказваше да си ги спомня. Накрая се разплака…

  Пътят до хората, които обичаме, понякога е излишно скъп. И докато платиш цената, накрая се оказва, че не е останало много какво да дадеш, когато стигнеш там, където си тръгнал…

• Таня
  коментар на 29/06/05 в 10:40 am

  Досега смятах, че не се вълнувам от поезия /откакто насилствено трябваше да натъпча в главата си Бертолд Брехт в училище, някак си ми остана противен спомен от това упражнение/, но явно се оказва, че не е така. Харесва ми това от днес и стиховете от вчера също – чрез твоите, както и чрез стиховете на Алекс преоткрих някои свои черти…:-))))

• Евгени
  коментар на 29/06/05 в 11:22 am

  Интересно нещо може да е животът, но и страшничко… Благодаря за хубавите думи, Таня (ако взема да зачезна нанякъде, няма да е защото тук не ми харесва, напротив, но наистина понякога красотата в този свят и на мен ми идва в повече… по-тихо, да не чуе дриймкийпърчето…;)) За стихосбирките – аз по принцип почти не пиша, а и за какво ми е една такава само моя, изолирана, не знам… Ако ще се прави нещо, искам да е споделено и отворено, да участват и други, и ти също – тя поезията е навсякъде, с рими, без рими, в ноти, в мълчания – все едно – четох аз това за приятелите, а и не само…;) Ще видим.

• Таня
  коментар на 29/06/05 в 11:53 am

  :-) Всъщност си дадох сметка, че така е по-интересно – тя, вашата стихосбирка в момента се заформя от самосебе си и с всичките коментари – става още по-хубава. Радвам се, че мога да присъствам на такова събитие. :-)))
  Животът наистина може да е страшен и един от най-страшните моменти в него е, когато загубиш себе си. Като че ли бях тръгнала по някакъв подобен път, слава Богу – мисля, че спрях сравнително навреме. Иначе нямаше да мога първо да видя и открия цялото богатство тук и естествено – да го оценя.
  Пътувай, зачезвай по други места, но все пак – връщай се от време на време тук, нали на пътуването това му е най-хубавото – да има къде да се върнеш :-))))
  Благодаря ти и аз за хубавите думи….:-))))

• Алекс
  коментар на 29/06/05 в 12:25 pm

  Най-хубаво е, когато си свободен сам да прецениш кога и колко искаш да вземеш от света около себе си. Можеш да изчезваш където и колкото искаш, но това не значи, че няма да те има.

  Прав си за поезията. Но ти добавяш нещо към мен, защото то стои незавършено. Несъвършено? Аз все още не смея да посегна към твоите неща. Защото виждам тяхната завършеност. Съвършеност? ;-) Вътрешната консистентност не е срещу свободата. Аз я нямам тази консистентност, при теб я виждам. Може би ти просто си отишъл по-напред от мен. Имам да догонвам, но не бързам по пътя. Нищо, че закъснявам, просто ми е интересно наоколо. Накрая винаги идвам ;-))))

  А бягствата… Аз също постоянно се разтварям в нещата около себе си и сама се губя понякога, какво остава, ако други решат да ме търсят. Не ме тревожат отдалечаванията. Приятелите ми са в сърцето ми, не пред очите ми. Не ми трябва да ги виждам, за да ги усещам.

  А и колкото по-надалеч отидеш, толкова повече ще имаш после да споделиш. Какво по-хубаво? Всички, които сме деца на стихията Въздух знаем, че физическите показатели като разстояния, време, присъствие или пространство важат за другите. Нашите правила са други. Свободни…:-)))

• Евгени
  коментар на 29/06/05 в 2:46 pm

  Свободни, хм… А последното нямам намерение да го пипам, поне не по този начин, засега. За мен то е съвършено.

Коментирай »»

Име (задължително)

Ел. поща (задължително/не се публикува)

Уебсайт (по избор)

• предварителен преглед