09:45 най-много да отида до магазина за бира. знаеш как е с предиобедната жажда.

11:40 вече съм почти в час. почнах да чета борхес в оригинал. мисля, че не съм изпитвал такова удоволствие в живота си.

16:04 гледах филма. сега ще се бръсна, понеже ми се обадиха тази вечер да съм на работа. аман от наряди. добре е все пак, че си разказваме някакви делнични неща. ще станем по-реални.

Г.Г.
26 юли, 2005
(извадки от icq-мост Ст. Загора – София)

СЪБОТИ
Хорхе Луис Борхес

На К.Г.*

Навън е залез – патинирано бижу,
монтирано във времето -
и ослепял бездънен град,
където хората не те и забелязаха.
Мълчи или напява вечерта.
Там някой бляновете, приковани
в пианото, освобождава.
И вечно – многоликостта на твойта прелест.

* * *

Макар и да не го желаеш,
прелестта ти
прахосва щедро чудото си с времето.
В теб щастието е,
тъй както в листа нов е пролетта.
Почти съм вече никой -
дотолкова съм само този блян,
изгубващ се във вечерта.
Насладата е в тебе,
тъй както в шпагата – жестокостта.

* * *

Нощта сгъстява на прозореца решетката.
Сред стаята неумолима
се търсят като слепи двете наши самоти.
Над зрача надделява,
разкошна, белотата на плътта ти.
Във любовта ни горест има,
която си прилича със душата.

* * *

Ти,
която вчера беше само прелестта изцяло,
си също цялата любов – сега.

—

Превод от испански: Рада Панчовска
* Консепсион Гереро. – Б. пр.



Моето “Добре дошъл” и тук, в този свят, приятелю. Не ти ли бях казал, че нищо не е изгубено? Най-малко пък ние. Не смятам да слизам от планината, поне засега.
Our life has just begun.


Музикален фон: Leonard Cohen, “Waiting For The Miracle”
Фотография: Бате Владо
Злоупотреба с фотографията на бате Владо: Е.