25 юли, 1980 г.
(c) Зафер Галибов, фотография
Аз не обичам
(Владимир Висоцки)Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.Аз мразя – и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.Превод от руски: Румен Леонидов
“Един сам човек, с една китара, се изправи срещу света, срещу живота, срещу злото. Разбира се, не оцеля. Но поне опита, в този безумен полет над кукувичето гнездо.”
(Д. Бърдарски)
25 години от смъртта на Висоцки
Авторска изложба на Зафер Галибов “Владимир Висоцки. 25 години след…” в галерия “Париж” (25-29 юли, 2005 г.):
