Paradise Lost в БГ

Paradise Lost Art

Paradise Lost

“Getting over the madness, getting over the strain…”

9 октомври, 2005
зала “Христо Ботев”, Студентски град

Сетлист

Don’t Belong (‘Paradise Lost’ 2005)
Erased (‘Symbol Of Life’ 2002)
Grey (‘Paradise Lost’ 2005)
Mystify (‘Symbol Of Life’ 2002)
Redshift (‘Paradise Lost’ 2005)
Enchantment (‘Draconian Times’ 1995)
Hallowed Land (‘Draconian Times’ 1995)
No Celebration (‘Symbol Of Life’ 2002)
As I Die (‘Shades Of God’ 1993)
True Belief (‘Icon’ 1994)
For All You Leave Behind (‘Paradise Lost’ 2005)
One Second (‘One Second’ 1997)
———————
Last Time (‘Draconian Times’ 1995)
Forever After (‘Paradise Lost’ 2005)
Over the Madness (‘Paradise Lost’ 2005)
Say Just Words (‘One Second’ 1997)
Mouth (‘Believe In Nothing’ 2001)

“Celebrate! Terrify me, don’t mystify your love.”

Paradise Lost in Sofia

Paradise Lost in Sofia

Изображение и снимки
http://paradiselost.co.uk
http://avtora.com

4 коментара на 'Paradise Lost в БГ' »»

  • коментар на 10/10/05 в 6:45 pm

    Съвсем не са от най-любимите ми банди и въпреки че имаше момент, в който ентусиазмът да ида на концерта им в София беше силен, все пак мотивацията ми не беше достатъчна. Аз обаче силно се интересувам от културния живот и от всички концерти на изявени банди, които се случват в България и ще се радвам да споделиш впечатления от събитието.

  • коментар на 11/10/05 в 12:52 pm

    Агата, знаеш, че нещата рядко са самодостатъчни. За мен и няколкото приятели, с които бях това си беше наистина събитие. Аз принципно имам способността, така да се каже, да манипулирам хората, чиято мотивация леко се е запиляла някъде и да ги накарам да осъзнаят, че ще бъде хубаво и че няма да е зле да дойдат (когато наистина го вярвам, разбира се; и мисля до сега оплаквания не е имало). Но да отговарям след това на въпроса “Как беше?” ми е малко трудно. Това първото го казах, защото един такъв концерт, когато е на толкова сериозна и любима група, винаги върви в комплект с множество от емоции, разхвърляни из времето и личната история. И ако нямаш емоционалната връзка с тези хора и тяхната музика, каквото и да кажа, ще е не особено съществено. Неспособността ми (или пък нежеланието) да описвам впечатленията си след нещо такова може би се дължи и на факта, че израстнах и развивах музикалната си култура и интереси с много музикални вестници и списания от началото на 90-те, най-вече “Ритъм” във всичките му формати и някои издания с по-кратък живот като “Поп-рок шоу”, “Рок булевард” и др. (още си пазя всички броеве в Русе и наскоро като си ходих си припомних един репортаж в този последния вестник от един култов концерт на Гънс и Фейт Ноу Мор в Будапеща преди 15 години, един емоционален репортаж на всенародния сега любимец Ники Кънчев и бъдещия главен на “Егоист” Ивайло “Нойзи” Цветков, тогава още младежи с ранички на гърбовете, борещи се за автографи:). Та мисълта ми е, че на страшно много концерти съм бил и още толкова репортажи и ревюта съм изчел, и определено има хора, които могат да предадат чрез думи част от тръпката и такива, за които съм се питал дали изобщо са били на същото място по същото време като мен. Нямам увереността да съм от първите, а не ми се рискува да стана като вторите:). Затова пуснах само снимките и сетлиста. Други ще напишат по-професионалните, надявам се, репортажи с подробности. На мен усещането ми е доста цялостно. А за двучасовото висене пред залата, мутрите на входовете от т.нар. Нова музикална агенция, кой за какво бил виновен от организационна гледна точка и други подобни детайли, които неизбежно се появяват периодично по нашите концерти, няма какво да говоря, защото като излязоха Парадайз се изпариха всички глупости.
    Това е, много написах и почти нищо не казах:) С две думи – ако някой ден ни посетят пак, ти пожелавам по-силна мотивация и да дойдеш и ти. Аз този концерт няма да го забравя. А на децата препоръчвам да слушат и да се интересуват малко по-сериозно, задълбочено и страстно, защото се сблъсквам все по-често с фрапиращо незнание и неподготвени изказвания по разни форуми относно групи като тази, която е в основата на цяло течение в музиката и много голям брой от съвременните банди носят нейното влияние.

  • коментар на 12/10/05 в 2:13 pm

    Много ми хареса този отговор и ти благодаря за него. Смятам, че наистина успя да кажеш най-важното и беше ценно за мен, защото получих за себе си онова, което исках да разбера.

  • коментар на 12/10/05 в 3:16 pm

    Радвам се, че е така.

Коментирай »»