Who wants to separate
The world we know from our beliefs
And who sees only black and white
Distinguish loss from sacrifice
Some day we may come to peace
With the world within ourselves
And I will await you
Until I close my eyes
When your time has come
You know you’ll be lonely once again
And the final winter comes to us all
Life is [...]

Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.
…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които [...]

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той [...]

Sister of night
When the hunger descends
And your body’s a fire
An inferno that never ends
An eternal flame
That burns in desire’s name
Sister of night
When the longing returns
Giving voice to the flame
Calling you through flesh that burns
Breaking down your will
To move in for the kill
Oh sister
Come for me
Embrace me
Assure me
Hey sister
I feel it too
Sweet sister
Just feel me
I’m trembling
You [...]

Безкрайно синя е смъртта на птицата,
която търси своя дом
сред тъжните води на океана.
Поглеждам с периферно зрение -
крилете ми са мъртви.
Желая да забравя всичкo
и да полетя.
Не мога.
Копнея да пристигна някъде, не тук.
Не мога.
Мечтая да заровя чуждите огледала.
Не мога.
Да скрия себе си в останките от облаци.
Не мога.
Да те позная както никога преди –
н е
м о г а.
Моретата [...]

In your room
Where time stands still
Or moves at your will
Will you let the morning come soon
Or will you leave me lying here
In your favourite darkness
Your favourite half-light
Your favourite consciousness
Your favourite slave
In your room
Where souls disappear
Only you exist here
Will you lead me to your armchair
Or leave me lying here
Your favourite innocence
Your favourite prize
Your favourite smile
Your favourite [...]

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скърбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
“В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го [...]

В нощта стотици конници по покрива над мене
трополят.
Дъждът е армия от капки
и те забиват малките си мечове
в сърцето ми.
Облято в кръв то стене.
А уж е пролет.
А може би пък затова
че пролет е.
Че всичко пак ще се роди.
В сладка болка стене
Майката Природа.
Сърцето ми докосва
с пулса на плача си.
А то, неискащо да вярва,
готово е да се превърне
в [...]

. . . .
Кори от портокали в пепелниците,
повяхващи цветя по масите и делници,
две думи и прашинки във очите им -
врабчета през прозорците се вглеждат.
. . .
По улиците на града им се изгубват
и камъчета във джобовете им няма.
Онази книга, двата портокала и зюмбюлите.
Осем и пет – безизборни витрините остават.
. .
Слънца по тротоарите, горещи.
Топят се облаци и [...]

той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.
тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.
б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и [...]