Когато копеленцата закриха радио Тангра през март, 2003-та, живеех в ЖК “О(вча) К(упел)” 1-а серия, на бул. “Монтевидео” (тогава научих, че това било столицата на Уругвай, хъ…). След-МЕИ и следказармен период. Помня ясно колко бях смазан няколко седмици. Щото това не беше само закриване на някакво си радио и трансформирането му в спортно такова, беше си убийство, масово. Ако не убийство, то поне грубо пребиване на много хора в тая страна. Къде е логиката да спираш радио с добър рейтинг, 10-годишна история и широка аудитория (единственото истинско рок радио все пак)? Бизнес, брат ми, това е положението, там някъде е логиката. Говорят ми за напредък, за европейски съюзи, за нато… ама аз си викам, “Чакай бе, продават и затварят единственото рок радио, какъв напредък, кви европейски съюзи?? Ебават ни отвсякъде, маа му!”.
Тангра беше част от ежедневието ми през студентските години. Приятелите, безгрижие, усещания, РОК! Васо Върбанов, Насо Русков, спортните корифеи и рокаджии със сачми в главите Коко Стойнов и Асен Спиридонов, и всички останали изроди неведнъж са ме вадили от кофти настроения с естествеността си и чувството си за хумор, ирония и самоирония. Нямаше друго такова радио и не се и появи впоследствие, за да запълни нишата. Не знам за конкурентна, хъ, радиостанция, която да е предавала пряко цял ден и цяла нощ поркането на служителите си в ефир по случай годишнина или пък закриването си (малко от това си го имам и записано – 1 касетка, 2 ЦеДе-та с мп3, хехе, а бе фенщина). Със сума ти лафове съм пълен оттогава.
Думите пак не стигат и ако продължа да се мъча да обяснявам какво беше и е това радио за мен, ще стане много дълго и относително сладникаво, макар и доста смешно, ама аз не съм писател. Хубаво, след края на Тангра започнах да слушам доста Jazz FM и задълбах повече и в тая насока, но ония гадове и уникалните им импровизации в ефир винаги са ми липсвали. Конкретната музика не беше дори толкова важна, колкото атмосферата.
Ясно беше, че видният ръгбист няма да чака много дълго, за да нанесе удара си. Точно три години.
Ако някой не знае или му се ще да си припомни какво е било радиото, ето представителна извадка, показваща една от многото страни на Тангра (малко просташка и пиянска, но…:)) Записът е от последната нощ, 28 март, 2003, а виртуозното изпълнение – от 1999, седми рожден ден, помъдряване дет се вика… Живо изпълнение на титулована българска вокалноинструментална група в разгара на забавата. Като бек-вокалистка (и обезумял катър:)) с офанзивни функции спонтанно се включва спортният журналист Коко Стойнов, който е почнал (какво ли?) в 12:00, а часът е вече 21:30…
“Най-великата българска песен за всички времена (Ше ýмрете!)”
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
“Те” ше ýмрат, ама Легендата е жива и надеждата нема да ýмре!:))
Честито, братя и сестри, за много години и, както казваше Батето, наздраве!
BEAT THE BASTARDS, BEAT ‘EM DOWN!
