Март/Април/Май (където)
Март.
Една година от едната смърт.
Една от съботите – 18-и, помни и едно начало.
“Хубаво е…”
- -
Ж – като
желание,
живот,
жена.
Цветето на вятърните му мечти
поникна изпод камъни
и железа
в сърдечната пустиня.
(сутрин е – разгряване на закърнелите криле)
- – - -
Април.
Да се събудят – две усмихнати мълчания,
да хапнат малко сиренце и хляб,
да пийнат глътка вино.
Да натеменужат себе си
с по няколко бонбонки,
да се поцелуват.
Две птици, Слънцето и Вятърът
да се поспрат на тяхната тераса
и да ги погледат…
…един от многото възможни начини
да влязат в този ден, и в следващия,
и да бъдат цветни.
- -
Когато думите ми са порязали несръчно,
с ресторантски нож, сърцето ти
и ласките ни са далечни
като Мечо и гърнето му на ул. “Черковна”,
приисква ми се да се преродим -
ти в цвят на вишна, аз във капка от небето,
и бялата ти хубост да събудя за закуска
с две хладни длани и очи дъждовни.
- – - -
М(ечт)ай.
“На крехка майска роза
пъпка – туй си ти;
а утрото на май
са моите мечти…” *
Къде сме днес, къде сме утре…
Къде са думите – и те ли са, които ще ни задържат
да не повехнем в лексикон-хербариите си
сами, безмълвно…?
Ще те посрещна утре целият на прага,
в единайстия апартамент…
Нещо вкусно да си сготвим,
с вино от глухарчета да се напием.
Пак да се прегърнем
и да сме.
Е
л
а.
- – - -
Оригинална снимка: Алекс
* откъс от “Блян” на Яворов
На теб, мъркащото (разбира се;)
