Март/Април/Май (където)

grafitti valentine

Март.
Една година от едната смърт.
Една от съботите – 18-и, помни и едно начало.
“Хубаво е…”

- -

Ж – като
желание,
живот,
жена.
Цветето на вятърните му мечти
поникна изпод камъни
и железа
в сърдечната пустиня.

(сутрин е – разгряване на закърнелите криле)

- – - -

Април.
Да се събудят – две усмихнати мълчания,
да хапнат малко сиренце и хляб,
да пийнат глътка вино.
Да натеменужат себе си
с по няколко бонбонки,
да се поцелуват.
Две птици, Слънцето и Вятърът
да се поспрат на тяхната тераса
и да ги погледат…

…един от многото възможни начини
да влязат в този ден, и в следващия,
и да бъдат цветни.

- -

Когато думите ми са порязали несръчно,
с ресторантски нож, сърцето ти
и ласките ни са далечни
като Мечо и гърнето му на ул. “Черковна”,

приисква ми се да се преродим -
ти в цвят на вишна, аз във капка от небето,
и бялата ти хубост да събудя за закуска
с две хладни длани и очи дъждовни.

- – - -

М(ечт)ай.
“На крехка майска роза
пъпка – туй си ти;
а утрото на май
са моите мечти…” *

Къде сме днес, къде сме утре…
Къде са думите – и те ли са, които ще ни задържат
да не повехнем в лексикон-хербариите си
сами, безмълвно…?

Ще те посрещна утре целият на прага,
в единайстия апартамент…
Нещо вкусно да си сготвим,
с вино от глухарчета да се напием.
Пак да се прегърнем
и да сме.
Е
л
а.

- – - -

Оригинална снимка: Алекс
* откъс от “Блян” на Яворов



На теб, мъркащото (разбира се;)

4 коментара на 'Март/Април/Май (където)' »»

  • коментар на 15/05/06 в 11:35 pm

    Хубаво е! Аз не съм мъркащото, но много ми хареса ;-)

    Добре дошъл отново :-) Липсваше ми твоето присъствие в блог-сферата..

  • коментар на 15/05/06 в 11:53 pm

    ;) Вместо “мерси”-то, имаш една биричка от мен, Танче – обещавам вече:)
    (разправяли са ми за един соц-тарикат, служител в Киноцентъра, който обичал да казва, след като му свършиш услуга – “Напомни ми да те почерпя!” :))

  • коментар на 16/05/06 в 1:16 am

    От дни, или пък месеци , не зная –
    но теб те няма. Няма млечно-сиви,
    във крехка нежност разтопени постове.
    Имейли няма. Коментари също.
    А аз напразно те очаквам да се върнеш.

    Театър. Парк. И мълчалива бира.
    Било е. Може пак да бъде.
    Ще седнеш бавно, аз ще се засмея,
    в стъклата ще проблесне слънчев гъдел.

    Приятелите са си нужни и без думи.
    Без тях
    думите
    тлеят.

  • коментар на 16/05/06 в 1:50 am

    Ти, знам, ще ми простиш отсъствието. Но аз дали ще мога да си дам прошка, да се намеря сред развалините… Не знам къде бях, съм, толкова време, защо. Може пак да бъде, може. Благодаря ти, не съм забравил нищо.
    Задават се слънчеви дни…
    :)

Коментирай »»