Днес вълната явно ин дженеръл е сиатълска. Бахти… Любимата ми песен на тия отрепки, дайте някви наркóтици… За малко…

We chase misprinted lies
We face the path of time
And yet I fight
And yet I fight
This battle all alone
No one to cry to
No place to call home

My gift of self is raped
My privacy is raked
And yet I find
And yet I find
Repeating in my head
If I can’t be my own
I’d feel better dead

Аз Корнел винаги съм го харесвал как пее и музицира, дали в Саундгардън и Аудиослейв, или мазен поп-рок – все тая.
А това тук го е правил доста преди Кралят да умре.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Прекрасен е навън денят.
Хора, клони и трамваи гъделичкат слънцето по стъпалата -
То се киска, болките им хич не ще и да узнава.

Недей да мислиш много-много и не задълбавай днес във нищо…
Усещаш ли? Ръкавите на есента са пълни с хубост.
Излез с пингвински смешни стъпки и танцувай!

Денят е твой, побързай да го вдишаш с цялата му свежест.
Ползувай думите за песни само!
По бузите се нацелувай – себе си и още двама.

Пребоядисай уличните котараци в розово и отвори си бира.
Посмей се с тях и шантавото куче с три уши и седем лапи…
Върти педалите на лудостта и колелото, давай!

С блондинката пред магазина мятай табла, шах,
И футбол с ей онези две брюнетки бягай да пориташ.
А после в пясъчника троен скок със профи-бабите опитай.

Денят прекрасен е навън, а вътре как е?
Криво, тегаво и уморено? Няма нищо, пак ще мине.
Недей за глупости да плачеш, че ще те набия!

Излезте, хайде –
Прасокотета и мишкотаралежи,
Капачкочебураш и Хипобуб, мечопрасета,
Хора, същества, играчки, всички…
От слънцето омлет си направете,
Изпийте чаша тръпнещ светъл ден и се харесайте отново.

Защото всичко е наред, наред е…

За някои, които не са във фейсбука и не знаят… – тук долу пускам отскоро разни стари и нови авторски видео-глупости:)

http://move.someideas.org

Най-новото е едно непретенциозно начало на нова поредица.
Вече с подобрен плейър и фулскрийн за пожелалите преди време, както и редактирана версия на туристическия клип в 16:9:)

Да си пожелая в тази връзка по-малко подсъзнателна мъдрост (т.е. онова другото с “м”, завършващо на “ързел”) и повече щракане и монтиргане…;)

да е 05:50
да си подпийнал леко в дървеното с
да ньо
да си внимавал с бирата, юджийн…
да си останеш после, и сега, и после насаме
да знаеш, че го няма ценното, но
да си купиш on the way back home и
да го сложиш в малкия хладилник, за
да има
да пиеш мента с битер-лед-лимон и
да са все така студени
да си awake, misplaced, какво, защо…
да гледаш двамата в “целувката”, отново, за минута
да скриеш себе си в сърцето – както само ти си знаеш
да потръпнат уши прасокотешки, зачервени
да иде и мраз несъмнено
да чакаш ден, а все да бъде алкохолна нощ
да сипеш още мента с битер-лед-лимон
да чувстваш, че си твърде чувстващ
да отхапе сърцето на лятото ябълка
да кърви да гори да тупти
да туп ти
да , навеки
да не спира
да спре
да не спре
да е 07:52

да е 06:29
да си подпийнал леко в дървеното с даньо
да – бира, да – и мента, да – и водка, с тоник
да си останеш после насаме
да имаш нещо ценно в малкия хладилник
да пиеш бира-бира (от хладилника, студена)
да си awake, защото има reason
да си загрижен за обаждане във 8 и половина
(да се замислиш киро колко ще те псува после)
да си раним и деликатен evolutionary sleeper
да галиш с лявото уше китарата на масвидал-а
да се замислиш за жени – но само две, различни
да трябва да избягаш от едната спешно, пак
да искаш/да не искаш да се влюбиш в другата ако и
да няма смисъл, даже
да не си я виждал много-много с трезвени очи наживо
да ти харесва как говори, как се смее
да пиеш бира-бира 2
да е смущаващо това, което пишеш, а
да ти е готино отново
да галиш с другото уше петручивите гениални петолиния
да си на брега на синьото, което толкова обичаш
да се заровиш в пясъка на незапомнените спомени
да се разтъпчеш по водата
да noise that you’ll hear
да бъде да crashing down of hollow years
да снимаш бира-бирата си 3
да заспиваш седнал
да не можеш вече
да е 07:55

да е 05:59
да си подпийнал леко в дървеното с даньо
да си останеш после насаме
да имаш нещо ценно в малкия хладилник
да пиеш мента с грейпфрут (от хладилника, студени)
да си awake и без да има reason
да слушаш блендата на бонжувито
да мислиш за жени по много, все познати
да слушаш солото на ричито самбора, дет’ ти е любимо
да пиеш мента с грейпфрут 2
да вземе да се просветли небето
(да го… щото не пие, неговата…!)
да се замислиш за момент за следващото “да”, но
да отпиеш мента с грейпфрут 3
да спреш да мислиш за живота
да си зациклил пак на солото на ричито (ама самбора!)
да ти е малко гадно, но пък готино ебаси
да си и да не си
да е 06:33

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Празен е днес театърът на мечтите ни.
Подпухнал и избелял от струите на времето
е афишът отпред.
Водопади от размазани усмивки
се стичат по стените
заедно с грима на любовта.

Още една кутия с неделими спомени
по рафтовете на сърцето и в килера,
която нечие дете
след двайсет или петдесет години
ще намери и отвори.

* * *

Текст, музика, спомени и аранжимент: Е.

You do something to me, something deep inside
I’m hanging on the wire for a love I’ll never find
You do something wonderful then chase it all away
Mixing my emotions that throws me back again
Hanging on the wire, I’m waiting for the change
I’m dancing through the fire, just to catch a flame
an’ feel real again

You do something to me, something deep inside.

* * *

Преди много време
бях ти казал –
ако някой ден изстина,
изгаси една цигара в мен,
за да си спомня.

Днес живея
с вчерашни парченца от мечти
и утрешни надежди
да започне цикълът на някаква любов
отново.

С мигове, в които се предавам
на страстта по теб
и обичта към приказните наши
невъзможни Аз-ове…

Правиш нещо хубаво и аз забравям всичко.
Толкова дълбок е ужасът,
Че те оставих.
Че сега и утре вече си за друг.
Че ще съм сам.

За най-скромния тип, с вечните бели маратонки, ластични дънки и гръмнал бойлер на главата, плюс един чувал Грами-та в килера, няма как да има граници…

… а пък колко алкохол трябваше да изтече и да го изпия, докато разбера, че музиката на една от най-големите и любими песни на титана Боуи е на Пат (за филм с Шон Пен от ‘85-а)…

И накрая, как да не завършим тематичната серия с него, Хамелеона. Такива като този и онзи горе трудно се побират в някакъв си блог, но… да се оправят:)