да 2

bira_dt_hollowyears

да е 06:29
да си подпийнал леко в дървеното с даньо
да – бира, да – и мента, да – и водка, с тоник
да си останеш после насаме
да имаш нещо ценно в малкия хладилник
да пиеш бира-бира (от хладилника, студена)
да си awake, защото има reason
да си загрижен за обаждане във 8 и половина
(да се замислиш киро колко ще те псува после)
да си раним и деликатен evolutionary sleeper
да галиш с лявото уше китарата на масвидал-а
да се замислиш за жени – но само две, различни
да трябва да избягаш от едната спешно, пак
да искаш/да не искаш да се влюбиш в другата ако и
да няма смисъл, даже
да не си я виждал много-много с трезвени очи наживо
да ти харесва как говори, как се смее
да пиеш бира-бира 2
да е смущаващо това, което пишеш, а
да ти е готино отново
да галиш с другото уше петручивите гениални петолиния
да си на брега на синьото, което толкова обичаш
да се заровиш в пясъка на незапомнените спомени
да се разтъпчеш по водата
да noise that you’ll hear
да бъде да crashing down of hollow years
да снимаш бира-бирата си 3
да заспиваш седнал
да не можеш вече
да е 07:55

9 коментара на 'да 2' »»

  • K.
    коментар на 19/07/09 в 7:29 pm

    Даааа…
    Лесна твойта, пиеш си биричката, а аз си отглеждам море от чай в стомаха…
    Но пък и си слушам “синия” диск на Happiness is the Road и преглеждам снимките от вчерашната разходка. Хубаво e човек да остане насаме със себе си сред природата, полека си възвръща малко от изгубената вътрешна хармония.

  • коментар на 28/07/09 в 10:32 pm

    ДА! Евгени…
    Поради липса на мента пробвах няколко пъти с ракия… Не става.
    Поезията я оставих, така както и цигарите.
    Понякога ми се пуши, все още (мамка им крастава…)
    Но пък римата отдавна ми бяга :(
    А смисъла още го търся.

  • коментар на 28/07/09 в 11:14 pm

    Смисълът и щастието, знаеш, не ги намираме случайно на пътя, изпаднали от джоба на някой друг. Те са самият път и извървянето му, не крайната спирка. И в този… смисъл:), смятам, че ти си ги намерил.

    А поезията щом е била част от теб (а от добре информирани източници преди години научих, че е така;), значи си остава – просто сe e пренасочила и трансформирала в други направления, като снимането, дизайна… или “обикновения” (с кавички или без) живот.

  • коментар на 28/07/09 в 11:55 pm

    И… мерси, че се отби. Тук вече минават двама-трима от дъжд на вятър, че даже и без майките ни (справка: Cynic – тях поне и майките им ги слушат, освен двамата фена :))

  • коментар на 30/07/09 в 2:09 pm

    Аз мерси, че има къде да се отбивам :)
    (Cynic ми харесаха много на живо)

  • коментар на 16/10/09 в 8:20 pm

    Моля, моля – и аз се отбивам тук и също чета през фийда /което се вижда, щото нещо си ги сбутал постовете/. Твоят блог е един от малкото, които от някакъв голям инат продължавам да държа в рийдъра си и да чакам, че ще пропишеш отново.

    Един ден даже търсих онова нещо, което беше направил с изрезки от наши коментари в блога на Алекс, ама не можах да го намеря.

    Еееех Генчоооо, а бяхме младииии

  • коментар на 17/10/09 в 1:16 am

    Ооо, Танче, здрасти… Добре де, четирима сте:)
    Това със сбутването на постове не го разбрах, май нищо не съм променял… Не знам, аз през разни фийдове, по места, които уеднаквяват формата не чета. Като старо блогърско изкопаемо си ми остана навика да влизам на конкретното място, защото ми харесва да гледам както съдържанието, така и неговата форма, и начина на поднасяне. Нали ме знаеш, аз го обичам текста, обединен с музика, с изображение… Приятно ми е да виждам темата на блога, хедъра, цветовете, и да знам, че това си “ти”. Навремето не бяха много блоговете и всяко кликване на адреса беше като да отидеш на гости на някого, да му разгледаш дома, да пийнеш чай или ракия с него, да останеш по-задълго дори:). По-уютно беше. Сега всичко се разми, поне аз така го чувствам. Четенето на килограм и за време през рийдъри, фийдове, ми идва в повече. А и хората не пишат вече като тогава, замина си романтичният период на блоговете, което е нормално.

    За “онова нещо” – ето: http://evgeni.someideas.org/?p=36
    Може би не си го намерила, защото в търсенето на блога има значение дали пишеш “изрезки” или “Изрезки”, което е кофти, но така и не съм се ровил как да го променя, а не съм програмист:)
    Ама има и друго – хайде напиши в гугъла “изрезки+таня”, “изрезки+алекс”, “изрезки+райчо” или “изрезки+евгени”, па да видиш кое излиза най-отгоре…;)

  • коментар на 17/10/09 в 12:11 pm

    Ааааа, ама аз не търсих изрезки, а откъси и вероятно затова не съм го намерила. Сега ще си го запазя някъде. Снощи се връщах и си четох по блога /той след два дни има рожден ден/ и установих, че много от линковете, които съм слагала тогава не работят. Така беше и с изрезките, може би защото смени домейна по едно време, нали правилно си спомням?

    Много си прав за четенето на килограм. Аз това го постигнах, след като обичайните блогове, които четях започнаха един по един да замлъкват и аз исках хем тях да мога да следя, хем да има нещо ново, защото ми се четеше. И така стигнах до момента, в който рядко се спирам на нещо и рядко нещо ми хваща вниманието. И така подминавам повечето неща.

    Тези дни размишлявах върху съдбите на блоговете и си мисля, че след като модата, еуфорията и натрупването на блогове отминат, ще останем само тези, които ни влече да си драскаме нещо някъде и ще се върнем към началната форма на писане по блоговете. Само дето ние вече ще сме променени, затова нищо няма да бъде същото…

    Ама може пък да бъде по-хубаво :-) :-) :-)

  • коментар на 17/10/09 в 12:14 pm

    За фийда исках да кажа, че не се появява целият пост, а само някаква част от него.
    И много хубаво си го казал това за гостуването. Едно време наричах блога си – моят виртуален дом, където да ми идват на гости хората и да си бъбрим. На моменти се отклонявах от тази си идея, но то е човешко, нали?

Коментирай »»