да е 05:50
да си подпийнал леко в дървеното с
да ньо
да си внимавал с бирата, юджийн…
да си останеш после, и сега, и после насаме
да знаеш, че го няма ценното, но
да си купиш on the way back home и
да го сложиш в малкия хладилник, за
да има
да пиеш мента с битер-лед-лимон и
да са все така студени
да си awake, misplaced, какво, защо…
да гледаш двамата в “целувката”, отново, за минута
да скриеш себе си в сърцето – както само ти си знаеш
да потръпнат уши прасокотешки, зачервени
да иде и мраз несъмнено
да чакаш ден, а все да бъде алкохолна нощ
да сипеш още мента с битер-лед-лимон
да чувстваш, че си твърде чувстващ
да отхапе сърцето на лятото ябълка
да кърви да гори да тупти
да туп ти
да , навеки
да не спира
да спре
да не спре
да е 07:52