[Audio clip: view full post to listen]
Танго – по Пиацола, от свободните…
… застава срещу нея, сам,
изгубил всичко,
може би безстрашен -
танц сега и някъде отвъд.
Пианото и времето трошат гръбнаците им.
С четири дебели, вечни струни
контрабасът акустично
акостира в двете им утроби.
Китарата, цигулката – в едно
припяват припеви за чужда обич.
Бандонеонът гази с гумените си ботуши
две души, душите им…
Късно ли [...]

Февруари.
Ято гарвани, поизгладнели,
кръжат от час
над пивницата в село Спомен.
Поредна сряда,
суха зима.
Облаците анемични, сиви.
Милан Косматия и Пеню Гюлемето
подкарват без познания за дзен четвъртата мастика…
A ние с тебе, друже,
както сме се свили по ъглите -
премръзнали, изгубени,
изкарали две-три душевни чуми,
творящи само в чашите,
безкрайно отегчени,
лебеди,
морни от любов, и дзен, и други думи…
…дали да не ударим още по един коняк?

[Audio clip: view full post to listen]
Здравей.
Навярно ти е криво,
че напоследък разредих писмата.
Но дните ми се оцветиха в сиво.
Така стоят нещата.
Събрах се със жена.
Нямам друго
освен наивната усмивка на децата,
останали при моята съпруга.
Така стоят нещата.
Да пиша, че ми липсваш
е излишно.
Един път седмично при теб с колата
във мислите си ще пристигам скрито.
Така стоят нещата.
И жалко е, че [...]

Вървете там, освободете го
и после се напийте.
Танцувайте на гроба на Лъжата,
чашите строшете.
Вземете го и се върнете у дома –
да ви прегърнем, да заплачем, да се смеем.
Върнете се, душите си да укротим,
мечтите да възвърнем.
И буците в гърлата да изплюем,
че да викнем, да запеем – с думи, с музика,
зората пак в едно да бъдем.
Върнете се към таз [...]

Януари, първи.
Първата минута след
съвпадането на стрелките.
Война е сякаш – многоцветна,
първата за календара.
Новото дете на този век
се ражда с гръм и стъклен звук
по стар сценарий.
Мракът е в началото
и после светлина –
първата за този ден
над толкова балкони,
натежали от очакване.
С влюбените майки и бащи
на неродените.

Hey you, hey you
I’m right here
Conscience fading
Can’t get through
Oh Lord
Helpless
Confused
Head swayed
Eyes glazed
And mine teared
She’s losing control
What can I do
Her vacant eyes
Black holes
Am I losing you?

Dream Theater, Vacant (from the album “Train Of Thought”, 2003)
Lyrics are copyright and property of their owners.
All rights reserved.

Очертанията на града
започват да припяват
с тройка силуети
нощни песни.
Знаеш, че ще искаш, но [...]

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.
Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.
Четири накуп (по избор)
Когато те [...]

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.
Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.
. . .

Първата зима е [...]

Декември е.
В очакване на нови снегове
навън
и баниците с новите надежди
вътре.
“Защо си ме оставил?”,
шепне Бог,
а аз изключвам телевизора
и ме е страх да не помисли,
че съм вече мъртъв.
В предградията на една душа
излизам да поскитам –
където утре сутрин,
след година,
десет,
век,
ще бъде весело и шумно.
Но днес заводите
и фабриките за емоции
мълчат.
И аз се спирам до горящ варел,
и пия от бутилката червено [...]

Ноември е.
На покрива живеят
само ветрове и спомени.
Почти безкраен хлад.
Прозорец, ослепял от взиране.
Две твърде празни чекмеджета
с малко сол по дъното.
Ела си у дома,
ела,
преди да бъде
твърде късно за обичане.