Моята улица: кубински истории
„Моята улица: кубински истории”
Съставители: Диана Иванова и Бабак Салари
Оформление: Райчо Станев
Издателска къща „Жанет 45”
Премиера: 25 февруари 2010, 19:00 часа
ОНДА срещу Руската църква
„Моята улица: кубински истории” представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от трима души – българка, иранец и кубинец.
Тримата обикалят острова – Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба – раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици. „Моята улица” е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му”, казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, „тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява”.
Визуалната концепция е дело на Райчо Станев.
“Карти, листа от тетрадка, молив, снимки – това са първите ми впечатления от проекта, останали след разговора с Диана, които ясно ме насочиха към визуалното изграждане на страницата.
Успях да създам структура, свързваща пътуването с уъркшопите и историите на участниците. Идеята е не просто да се покажат историите от „Моята улица”, а потребителят сам да може да „пътува”, да почувства атмосферата на страната, да проследи маршрутите на пътуването и да се докосне до градовете.
Сайтът е естественото продължение на тази книга – там могат да се прочетат повече истории с повече снимки и всеки може да остави коментар под историята, която го е развълнувала, дори да добави своя собствена история.
Идеята за визуалната идентичност на книгата се получи интуитивно, благодарение на историите в нея, които прочетох преди да се захвана с всичко. Разговорите с Диана и Бабак, които водихме интензивно през цялото време, ми помогнаха да намеря точната посока, така че дизайнът да е в унисон с преживяванията и настроенията в разказите.”
Райчо Станев
