“Чувствате ли се забравен, г-н Динов?
– Не, нямам такова чувство. Аз поначало съм общителен човек, имам много приятели. Те са с различни манталитети, култури, характери. Е, вече съм на такава възраст, с най-тежката болест. Но който се е родил неповторимо, неповторимо си отива – няма нищо страшно. Не се страхувам от смъртта – тя ще бъде моето освобождение.”

Нито да оставят на мира онези, които ги убиха…

Не зная защо, когато си мисля за Висоцки, често се сещам за едно чудесно анимационно филмче – “Маргаритката”… Правено е много преди той да си отиде.

Но някак си, някои хора успяват да заслужат това да им бъде посветено от околните нещо, направено преди тях и не за тях.

Райо, като си помисля, че това, което преди малко си казахме в кю-то май наистина е така… Всички сме чували под някаква форма Висоцки още от бебета:) Казваш “велик музикант”… Ние с теб сме млади, дали можем да си представим какво означава този човек за съвременниците си, за тези, които са били свидетели на всичките му превъплъщения…? А “протокол”-ът е голяма работа!:))

МИЛИЦИОНЕРСКИ ПРОТОКОЛ

За нас ли казват, че сме пили много?
Лъжа е, бога ми, кажи, Серьога!
Щом водката не е от дървесина,
какво са пет бутилки за двамина?

Изпихме втората на крак – юнаци!
Но бяхме трезви като кукуряци.
След туй… под гъбка в детската площадка,
след туй… до свойта точка стигнах, братко!

На гладно пих от гърлото проклето
и ме изцъкли като джам шишето.
Съвсем навреме ни прибра колата
с по седемстотин грама във гърлата.

Насилие, признавам, проявихме
към някакъв другар – попрекалихме:
случайно му разбихме очилата,
но не във нас, в портвайна е вината.

Пък и другарят пръв ни предизвика:
разкарайте се, махайте се, вика.
Да се разкарам, бях готов, обаче
не се разкарах – скарах му се, значи.

Сега непротоколно позволете
да кажа – зная школските завети! -
такива сам животът удря строго.
Съгласни сме, нали? Кажи, Серьога!

Ще изтрезнее той и ще ви каже:
животът… нека той да ни накаже.
Пуснете ни, по-леко ще ви бъде,
животът и без туй ще ни осъди.

Не гледайте Серьожа, че ви кима,
съобразява той – свой модус има.
Туй, че мълчи, е само от вълнение,
от осъзнаване и просветление.

Пуснете ни, домът ни ще проплаче…
В Медведка – аз, той – в Химки ще се влачи,
За автобуси вече няма време,
метрото спи, такси не ще ни вземе.

Все пак е мило – тук ни уважават,
та гледай как ни возят, настаняват.
И утре не петел със зов петлишки,
сержант ще ни събуди – по човешки.

Не ще потеглим с музика оттука.
Скрих рубла – ще оправим махмурлука.
Все пак ни чака труден път! За бога,
спи бедни мой приятелю, Серьога!

Превод: Иван Станев

Вчера беше много напрегнат ден и изобщо не съм обърнал внимание на датата, чак вечерта в къщи по новините видях. Спомням си че във Варна винаги отбелязваха годишнините му, както от смъртта му, така и от рождението му.

Опитвам се да намеря нещо за слушане по мрежата от него, но не ми се отдава :(
а знаеш къде е грамофона с плочата – може през уикенда да отбележим случая :)