Преминавам на пръсти през този октомври,
и огньовете есенни тихо край мене бушуват.
Губя се в жълтото, в слънцето, в порива,
пак към теб сърце да обърна.

Преминавам на пръсти през чаени спомени,
и с невидими длани аз те прегръщам.
И дъждът ме обгръща, обича и моли ме,
да се върна във нашата облачна къща.

Ванилово-канелената отмъстителка