When I hear the engine pass
I’m kissing you wide
The hissing subsides
I’m in luck

Always the summers are slipping away
Find me a way for making it stay

And for one second, I lost my head
And for one second, I wished that you were dead
And for one second, you wish that you were here all alone
Hold back the tears that could fall for me

And for one second, I lost my breath
And for one second, I cherish what you said
And for one second, it seemed that I was here all alone
Hold back the tears that will fall for me

And for one second, I understand
And for one second, my life was in your hands
And for one second, you wish that you were here all alone
Hold back the tears that could fall for me

They fall alone…


Nick Holmes

I walk along the street of sorrow
The boulevard of broken dreams
Where gigolo and gigolette
Can take a kiss without regret
So they forget their broken dreams

The joy that you find here you borrow
You cannot keep it long it seems
But gigolo and gigolette
Still sing a song and dance along
Boulevard of broken dreams

* * *

По булевардите разделни, дето сме оставили мечтите,
ще срещнем закъснели следващите истински любови -
да скрием в тях претръпнали от нищотата и студа душите си
и помълчим над чаши с от сърце изстискани отрови.

В дъждовни монолози ще опитаме да върнем слънце в дните,
а седемте въжета на дъгата ще са сплетени в неразрешими възли.
Ще кажем и последното “до скоро” на поредните най-истински любови -
на булевардите разделни, дето ще оставим пак мечтите си.

“So now we’re passing strangers, at single tables
Still trying to get over
Still trying to write love songs for passing strangers
All those passing strangers…” *

Беше център.
Цветен и на фокус
или чернобял, разфокусиран
но си беше център.
Пред морето снимана или в море от безнадеждност
беше център.
В моето усмихване и във чувал със навици
пак беше център.
В няколкото ми сълзи годишно и в усещането ми за дом
все беше център.
В радостта и болката от любовта
и в радостта
и в болката
и в любовта
тя беше център

който ме притегляше
през полудни и полунощи
грубо, нежно

към.

Сега Вселената ще има нужда от центроване.
Ще ходя сред останалите 6 милиарда центъра,
ще сядам на самотни маси за един коняк и чай,
две бири, топла супа, шепа споделени думи.
Няма да говоря много и да искам нeщо.

Ще съм просто passing stranger.

* * *

Музика: Е.
* Derek William Dick (Fish) – Marillion, “Misplaced Childhood”

И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица,
ако викна сега – ще ме чуят ли в другия край?
Или просто да пийна с врабчето
ръждива вода от олуците…
По-добре ще ми дойде
от двойно кафе или чай.

Аз се врязах в тълпата,
която разменяше вносни цигари и долари.
Скришом пих с учениците
глътка бренди и жалих наум
футболистите, дето загубили мача
с толкова баламски голове
и курсантът, почерпил студентката
с малка боза и локум.

Но какво правя аз в този град на павета
и две стари кина?
За какво бях дошъл?
За какво ще си ида? Не знам.
Панталон си уших. Взех си диплома
и намерих добра жена -
като стара китара във ъгъла
тя звъни. Да не бъда тъй сам.

И когато среднощ се кача без билет
в автобуса за Никъде
и зад мене се хлопнат зловещо
вкочанените му врати
на паважа ще падне
без копчета – от дългото тикане
мойта плаха душа и ще плюе
на ахилесовите си пети.

Но понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица,
ако викна сега – ще ме чуят ли в другия край?
Или просто да пийна с врабчето
ръждива вода от олуците…
По-добре ще ми дойде
от двойно кафе или чай.

Приятелю, за днеска свършихме,
Денят бе пълен с грижи пак.
Устискахме, не се прекършихме.
Да пийнем по един коняк!

Убива всяка бутафория,
Че е играта с правила.
Не дава майката История
Да се прескачат стъпала.

Омръзна ми от полуистини,
Неудържимо ми тежи
От страници полуразлистени,
От розови полулъжи.

Полулюбов и полукриене,
Полулежане и полупот,
Полукултура и полупиене.
И въобще полуживот!

И с получестните, с говедата,
Запрегнати в един ярем,
В предмостията на победата
Ний щем, не щеме, ще орем.

До кръв, до кръст, до крах във тая
Изстрадала земя безкрай
И днес, и утре, и докрая
Защото няма полукрай.

Приятелю, за днеска свършихме,
Денят бе пълен с грижи пак.
Устискахме, не се прекършихме.
Да пийнем по един коняк!

* * *
П.П. Ами… Не знам за вас, но аз си сипах един коняк – с чай, шоколад, бяло грозде и фъстъчки за мезе. Не за друго, настинал съм нещо.

Прекрасен е навън денят.
Хора, клони и трамваи гъделичкат слънцето по стъпалата -
То се киска, болките им хич не ще и да узнава.

Недей да мислиш много-много и не задълбавай днес във нищо…
Усещаш ли? Ръкавите на есента са пълни с хубост.
Излез с пингвински смешни стъпки и танцувай!

Денят е твой, побързай да го вдишаш с цялата му свежест.
Ползувай думите за песни само!
По бузите се нацелувай – себе си и още двама.

Пребоядисай уличните котараци в розово и отвори си бира.
Посмей се с тях и шантавото куче с три уши и седем лапи…
Върти педалите на лудостта и колелото, давай!

С блондинката пред магазина мятай табла, шах,
И футбол с ей онези две брюнетки бягай да пориташ.
А после в пясъчника троен скок със профи-бабите опитай.

Денят прекрасен е навън, а вътре как е?
Криво, тегаво и уморено? Няма нищо, пак ще мине.
Недей за глупости да плачеш, че ще те набия!

Излезте, хайде –
Прасокотета и мишкотаралежи,
Капачкочебураш и Хипобуб, мечопрасета,
Хора, същества, играчки, всички…
От слънцето омлет си направете,
Изпийте чаша тръпнещ светъл ден и се харесайте отново.

Защото всичко е наред, наред е…

да е 05:50
да си подпийнал леко в дървеното с
да ньо
да си внимавал с бирата, юджийн…
да си останеш после, и сега, и после насаме
да знаеш, че го няма ценното, но
да си купиш on the way back home и
да го сложиш в малкия хладилник, за
да има
да пиеш мента с битер-лед-лимон и
да са все така студени
да си awake, misplaced, какво, защо…
да гледаш двамата в “целувката”, отново, за минута
да скриеш себе си в сърцето – както само ти си знаеш
да потръпнат уши прасокотешки, зачервени
да иде и мраз несъмнено
да чакаш ден, а все да бъде алкохолна нощ
да сипеш още мента с битер-лед-лимон
да чувстваш, че си твърде чувстващ
да отхапе сърцето на лятото ябълка
да кърви да гори да тупти
да туп ти
да , навеки
да не спира
да спре
да не спре
да е 07:52

да е 06:29
да си подпийнал леко в дървеното с даньо
да – бира, да – и мента, да – и водка, с тоник
да си останеш после насаме
да имаш нещо ценно в малкия хладилник
да пиеш бира-бира (от хладилника, студена)
да си awake, защото има reason
да си загрижен за обаждане във 8 и половина
(да се замислиш киро колко ще те псува после)
да си раним и деликатен evolutionary sleeper
да галиш с лявото уше китарата на масвидал-а
да се замислиш за жени – но само две, различни
да трябва да избягаш от едната спешно, пак
да искаш/да не искаш да се влюбиш в другата ако и
да няма смисъл, даже
да не си я виждал много-много с трезвени очи наживо
да ти харесва как говори, как се смее
да пиеш бира-бира 2
да е смущаващо това, което пишеш, а
да ти е готино отново
да галиш с другото уше петручивите гениални петолиния
да си на брега на синьото, което толкова обичаш
да се заровиш в пясъка на незапомнените спомени
да се разтъпчеш по водата
да noise that you’ll hear
да бъде да crashing down of hollow years
да снимаш бира-бирата си 3
да заспиваш седнал
да не можеш вече
да е 07:55