Да направиш снимка, значи да станеш съучастник в смъртността, ранимостта, променливостта на някаква друга личност (или нещо). Именно отсичането на този момент и замразяването му във всички снимки свидетелства за неумолимото стопяване на времето.

Сюзан Зонтаг, За фотографията



За да можем да намираме красота и покой във всеки отсек от реалността, и да усвояваме по-качествено времето, сигурно трябва да си напомняме, че сме биологични, ходещи фотоапарати.



Когато от сърцето ти
останат
само многоточия
и в моето
почти не се усеща болката…

…ще почнем отначало,
за да досънуваме живота си.



Източници: Алекс, Райо, Райжеков
Гласове: Ж и Е

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.

Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.

Четири накуп (по избор)
Когато те има
ме караш да опитвам
да придам смисъл на нещата
Така и аз самият съществувам
Дори когато съм нещастен
не спирам да се променям
за да стана достоен
за любовта ти

Когато те няма
Мечтая
какво бих направил
ако те имаше
И правя планове
за всяка секунда
когато ще сме заедно

Когато ме няма
ме чакаш
тайно от себе си
без да знаеш
че ще дойда
в някой друг живот
когато ще вярваш

Когато ме има
ти си щастлива
защото си ме създала
с фантазия и вяра
И страховете ти вече не пречат
да те взема в ръце
и да ти покажа рая

Зима 02
любоф, любоф

варен картоф

отвън ка зимата се мръщи,

а ние си я готвим вкъщи

облечен с теб

       се поразходих

и шашнати ме гледат хората

как крача зачервен и потен

в тоз кучи (и кокоши) студ

. . .



Рисунка: Райо

Зима 01
Теб те е страх.
На мен ми е студено.
Ако продължим така,
все едно ще стигнем там -
аз ще съм безкрайно тъжна.
Ти – напълно сам.

Пролет 01
Сам, но след-напълно;
тъжна, но отвъд безкрайността:
даваме на пролетния вятър
двете ни сърца и четири ръце.
Аз – напълнил всичките джобове
с твоята студеност,
ти – издула дамската си чанта
с мъжките ми страхове.

. . .

Първата зима е от Алекс. Останалите сезони са отворени и чакат някой да ги опитоми (тук лявото ми око леко почва да намига към Плаващия и Фантазиеца с точки по гърба, и към всички останали – сезони колкото щеш). Знам и един, дето почна да обича да твори илюстрации към споделеностите… (update от след няколко часа: този “проблем” го оправихме вече ;)

Рисунка: Райо

October
and the trees are stripped bare
of all they wear.
What do I care?

October
and kingdoms rise
and kingdoms fall.
But you go on
and on.



U2, October (from the album October, 1981)



Октомври е.
Пианото звучи
и думите отново търсят
пейка в нечие сърце -
до първите листа
самотно да приседнат.
За две минути
или цяла есен.


2 октомври, 2005 г.


The image is a derivative work based on original photo by Unsharp Mask

стопирани са
погледите през деня
и разкадрирани
върху екраните сега
чрез думи

думите ми

-

дете с балони
плахо те поглежда
после и към мен
аз, аз съм клоунът
зад голото ти рамо

рамото ти

-

дъждът
потърси своя шоушенк
и изкупление
намери ги
зад лявата гърда

гърдата ти

-

локвата и тя
огледа се в подметките
и влюби се
и в двата твои крака
до глезените

глезените ти

. . .

стопкадър на дете с балони
жълт/червен
в лунапарка
жената с пуснати коси и синя рокля

рамото
гърдата
глезените

нейните
които можеха да бъдат още мои

(момчил не ме позна
а слънцето се скри
зад облак)

. . .

Дъждовно лято.
В сърцето на природата вали
за вас,
неможещите да сте заедно.

Любов и грим
се стичат
в локвите
по улици и тротоари.

. . .



5-6 август, 2005 г.

Изображение: Е.

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от свойте оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.


Петя Дубарова
Бургас, 1976
(стихосбирка “Аз и морето”)

На П.Д. и всички островитяни

До Острова на съществата неразделни
море от цветни силуети са преплували.
С боза и песнички по пътя са се черпили,
а в лодката им вятърът с косите налудувал се.

Когато скочили на сушата останали стъписани,
веднага им се мярнали две-три различия…
Котак и баукащо на маса спорели улисано,
пък два пингвина вдясно на шезлонги се припичали!

“К’во става тука, бе?!”, спогледали се двамата –
спогледали се, ала не съвсем успешно:
телата им и мислите били се вече срастнали!
Но след шокирането, станало им доста смешно…

Историята по-нататък някак си е тайна;
за повече ще трябва и сами да поогледате.
Оттам обаче, казват, връщане май нямало –
от Острова на съществата – неразделните.

22 юли, 2005 г.


Рисунка: Райо
(повлияна от стихчето и Паул Клее)

Изгрев слънце.
Уличната лампа за секунда гасне,
кучето повдига ляв клепач
и се прозява.
Сутрешни будилници и чайници
се включват.
Селото, градът – настръхват.
Старите реки и булеварди зашумяват,
време за живот
и първото кафе настава.
Всички колела отново се завъртат,
цикълът затворен е.
Денят започва.

…когато вдругиден те срещна под дървото,
ще искам да си спомниш лимонаденото детство.
Ще те прегърна, както знаеш, за последно,
ще ти прошепна думите, които всеки казва.
В очите ми ще зърнеш корабче да плува,
във твоите ще срещна синя безнадеждност.
Листата ще са пожълтели и ще падат,
ще плачеш, но ще се разсмееш най-накрая.
Ще видиш, че сезонът за любов не свършва,
и всеки нов живот от нова смърт се ражда…

съдържание и споделени източници

той:
Заключил птиците в бетонни клетки,
обръща пясъчни часовници безцелно.
Хвърчилото изпуснал в локви черно-бели –
сърцето синкопира днес неравноделно.

тя:
Безсънно чака бъдните им срещи
и не помисля даже да го спира.
Очите й горят – венчални свещи,
сърцето й е дом, а не верига.

б.:
Душата ми е пълна с всичко.
На вятъра довечера ще се помоля –
с водата върху мен ще се обикнат…
…и утре може би ще съм свободен.



22 юни, 2005 г.

Вторият стих е производен от стих на Александра Костова
Изображението е производно от оригинална фотография на Йовко Ламбрев